Никой няма право да опява на друг как да си прекара почивката. Има си Слънчака, има Обзор, има го Созопол, ето я къде е и Гърция.
Проблемът по нашето Черноморие е на различно равнище и няма да се реши с показни демонстрации. Нахален концесионер, такса "Стол", цени като за Френската ривиера по брега, долнокласна храна, хитри номера с ол инклузива, къмпинги с накачулени автомобили и прочее.
Коментар на редактора
Ако не престанем сами да дискредитираме морските ни курорти, със сигурност все по-честа гледка ще бъдат препълнените с българи плажове на Керамоти и остров Тасос. Ако работещите по морето у нас не си дадат сметка, че в много от случаите се държат с туриста като с натрапник на чужда територия, категорично ще откажат повечето нашенци, които търсят в почивката си подобаващо отношение, да летуват по тукашните места. Ако в същото време българският турист не се научи, че никой не е длъжен да му слугува на принципа "Клиентът винаги е прав" и всичко се корени в добрата приказка и елементарното възпитание, със сигурност ще продължава да не си изкарва много весело по морето.
Чужденците са друга работа - на тях тука им е евтино, някои са приели Черноморието като губерния, а трети като отвързани от въжето вършеят навред. Та с тези люде трябва наистина индивидуален подход. Но мисълта ми е за нас, българите.
В последните години стана много модерно да се сипят къде основателни, къде не хули за тукашните морски курорти.
Да, на места (добре де, на повечето места) е презастроено, в заведенията трябва да играеш на късмет с вечерята, а по плажа да се чудиш шезлонг ли да ползваш, или тази сянка от 7 лева ти е всъщност достатъчна.
И ето тук идва същественото: сами си правим да ни е зле. Много търговци разчитат на лесна и бърза печалба, концесионерът на плажа разчита, че ще развържеш кесията, защото свободната зона е в онзи забутан край до скалите, на капанчето отсреща разчитат, че все пак като си на море, ще ядеш цаца, какво като струва 5 лева за 100 грама.
Вдигаш скандал за мръсна кърпа в хотела, грачиш на сервитьора за тия непоръчани калмари в сметката, няма къде да се денеш, за да избягаш от натрапчивата миризма на пушек и сръбска скара. И се примиряваш.
От цялата тази игра на надцакване няма доволни, повярвайте ми! Туристът е намусен, търговецът и той. Ти искаш качество, той те гони с хигиената. Очакваш отношение, а дори не си правиш труда да си първи в този двустранен процес.
Черноморието ни, уважаеми читатели, не е само вдигане на чаши и чалга в Слънчака, та чак толкова много да се вълнуваме от това как другите си прекарват свободното време. По Черноморието ни трябва да настъпи повече добро възпитание и уважение между туриста и търговеца. Тогава ще се получат нещата. И дано някой ден спрем да се правим на такива, каквито не ни отива да сме!
