Ако почнем да мислим и премисляме, ще се сетим за много гнусотии, когато кажем думичките "политика" или "избори". Даже се опасявам, че може да стане нещо като викторина – особено ако се появят малко по-интелигентни играчи, тогава и на някоя олимпиада ще избие. Олимпиада по гадост.
И все пак – основната гадост в политиката е оклепването. По-модерно е да се нарича черен пиар, само че пиарът има по-друга конотация – Връзки с обществеността. Каква връзка е да оплюеш някой опонент? Живо късане на връзки си е.
Редовно като наближат избори в България и се сещаме, че не ходят достатъчно хора да гласуват. Трябва да гласуваме, постоянно ни се набива като политически призив. Само че много хора просто не искат да гласуват, тъй като са отвратени от постоянната поредица скандали, която представлява политиката ни.
Да вземем например от по-скорошни събития – непрекъснатите надприказвания между премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев. Все красноречия, все хитро извъртане, все мъжкарски подход. И количеството уеднаквява качеството толкова, че не искаш повече да чуваш нищо, дори да е важно, дори да трябва. А делата – къде са? За Борисов който не е разбрал колко му струват делата, да се поогледа около себе си – примерите се прескачат! Но и на Радев аурата не свети ярко – защо преди да вика "Мутри, вън", не се обърна към Конституционния съд за избора на Иван Гешев за главен прокурор?
Извън конкретни оплювания, дори самият политически език в България не просто отблъсква, ами направо погнусява. Пуснете си някое парламентарно заседание – не парламентарен контрол, че там депутати трудно ще намерите, и се заслушайте. Можете да видите за какво става въпрос ТУК или ТУК – и това са само пресни примери. Не си забравяйте само торбичка за повръщане.
Този тип противоборства вредят много, защото не предизвикват уважение. Те предизвикват фанатизъм – или много "за", или твърдо "против". Предизвикват и "абе я не ме занимавайте". И с право – особено хора, които в живота и професията си се стремят към резултати, които залагат на рационалност, не желаят да слушат надприказване – искат да чуят как ще се свърши важната работа. Но у нас масово политиците не отварят дума дори коя работа е важна – ако го сторят, тогава ще лъсне каква са я свършили.
А отвращението е завършен факт, когато дойде ред на отношението на политици към избиратели. Валери Симеонов и майките на деца с увреждания помните ли? Ако помнехме истински, нямаше още да е депутат! Но Симеонов реши и да припомни само преди 2 дни - с нов среден пръст! Само че той си е зам.-председател на Народното събрание.
Така е в България – когато отвратените се отвращават, отвратителните отвращават!
Автор: Ивайло Ачев
