Много се изприказва и изписа за Олимпийските игри в Париж. Такива били, онакива били - от джендъри и хромозоми за малко да не видим и спорта. Все пак успяхме, макар че сочената за даже втора партия в България след изборите на 20 октомври, 2024 година "Възраждане" поиска бойкот на закриването. Толкова си могат ...
България се прибира от Париж с много медали, завоювани от хора, които не са родени тук. Семен Новиков, Магомед Рамазанов, Хавиер Ибанес, Кимия Ализаде ... който не знае, да научи: След края на Олимпийските игри: Кое място зае България по медали в Париж?
Къде са българчетата и медалите им?
Вече не помня в кое олимпийско студио на БНТ българска легенда в борбата го постави този въпрос. И реших малко да се поогледам къде са. Това, което видях, не ми хареса.
Видях например, че Светлана Каменова би здраво в първия рунд Ю Тин Лин в битката, в която се решаваше ще вземе ли медал. След като обаче съдиите я зашлевиха, тя почна със "сваляй ръкавиците" към своя треньор и завърши със снимчици с кръстосани пръсти: Десетки милиони видяха! Светлана и жестът ѝ се превърнаха в сензация в цял свят (СНИМКИ)
После гледах и Хавиер Ибанес - в битка да се класира за последния мач, в който се решава златото. И Хавиер го порязаха съдиите, по мое скромно мнение - само че за разлика от Светлана той не спря да атакува до самия край. Не поиска да му свалят ръкавиците, не загуби фокус нито за миг и даде всичко от себе си. До дупка. Да, загуби - но направи каквото зависеше от него. По мое скромно мнение Светлана не направи така - тя се поддаде, че съдиите я ограбват, че "световният джендъризъм" и всички хромозоми са се наговорили да я препънат и спря. А можеше да покаже още срещу Тин и кой знае, да има друг развой, ако беше продължила с нагласата да я препарира.
Та отговорът на въпроса с "българчетата" е доста неприятен - погребало ги е примирението. 30 години преход и се докарахме до там, че самочувствието ни е смачкано като хромозома в бой между "патриоти" и "джендъри". Самочувствието ни на нация - на индивидуално ниво е различно и всеки е различен. Обаче е много показателно как редовно, много редовно, нямаме самочувствие да се надскочим, когато най-много трябва. А Магомед Рамазанов, например, се надскочи в полуфинала, когато обърна мача в последните 2,8 секунди.
Как ми се иска да го правим така и "родените в България" - в миналото сме успявали по-често, сега обаче ... Трудно е да е друго, когато над 3 десетилетия преход преживяхме толкова много обществени разочарования и провалени (политически) обещания, че вече първата ни мисъл е да обърнем глава настрана, "да гледаме себе си" и да се примирим - каквото-такова. Дано новата кръв, която ни вля Париж'24, да ни понаучи да надигнем глава!
п.п. В много далечното минало най-смелите "победени врагове", които са показали какво могат, са били приемани в племето. Дано в България си спомним, че така племето става по-силно, даже и днес - когато идва нова кръв, нова смелост, нова кадърност.
Още: Корупцията и истерията, не "боксьорката-мъж", повалиха Светлана Каменова
Автор: Ивайло Ачев
