Патриарх Кирил може да говори както си иска. А освен това говореше верни неща. Да обидиш главата на църквата, значи да обидиш Бог. Защитавам Русия, но днешна Русия. Това са думи на "българския" "патриот" Волен Сидеров, който освен, че се кичи с подобни фриволно подбрани определения, е и настоящ участник във властта, бидейки коалиционен партньор на ГЕРБ.
След бурния си период на най-известния "златен пръст" в историята, крепящ скандалния кабинет "Орешарски", уличните му пререкания с протестиращи изпод масата, засилките да прави граждански арести на който му скимне и своеволните нахлувания в разни учебни учреждения, дойде логичният ден на възмездието. Волен Сидеров беше набит. Публично, в ефир. И това имаше изключително пречистващ ефект - и върху него, и върху целия народ, на който му беше дошло до гуша от неговите глупости.
В продължение на един значителен период от време Сидеров се кротна. Ожени се, снимаше за партийни календари Волен-младши и не се обаждаше за нищо друго, освен за поредното интервю от света на семейното щастие.
Уви обаче, всичко беше прекалено хубаво, за да е истина. Дойдоха изборите, всички "патриоти" плеснаха и се прегърнаха и групово си направиха сефтето във властта. И като отвързани, на всеки му избиха чивиите според възможностите. На Каракачанов - на към връщане на казармата, на Симеонов - на към дискотеки и лифтове, а на Сидеров - към Русия. Защото се знае от векове, че там, дето е текло, пак ще тече.
Посещението на руския патриарх Кирил стана поредния повод да лъсне лицето на въпросния "патриотизъм". Да приравняваш един обикновен лидер на поместна църква с Бог е повече от глупост. Да защитаваш чужда държава за сметка на своята е повече от чуждопоклонничество. И да считаш, че някой е прав да определя границите и правилата на собствената ти благодарност и признателност е повече от раболепие.
Предаването на националните интереси отдавна е запазена марка на родния политически "патриотизъм". Някои хора обаче имат крайна нужда да си признаят, ако са сбъркали родината, и просто да отидат там, накъдето ги влече сърцето и джоба. Само че дали ако идат, ще има толкова сърце в джоба?
Автор: Десислава Любомирова
