Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Българската носталгия по соца - двете страни на монетата

09 февруари 2023, 09:39 часа • 10045 прочитания

Социологическо проучване показало дива носталгия по соца. Или поне така се интерпретират резултатите.

Нямаме основания да се съмняваме в социолозите. Те са едни изключително честни и почтени люде, които само за благото на обществото се трудят.

Но някак странно ни идва съвпадението между това проучване и една друга червена линия - че хората искали президентска република, щото от сегашната демокрация и от многото партии в парламента им било байгън.

Свързвайки двете неща, можем да обобщим ситуацията ето така - да си връщаме член Първи от Конституцията и да си намерим нов Бай Тошо. Поради липса на по-подходящ може и Барба Ганьос да си върнем. Той и без друго загрява на тъч линията до магнолията.

Хората по цял свят тъгуват по миналото си от време на време, това е нормално. То е или младост, или детство. И мен да ме попитат - по-вкусно от бабината филия с ягодово сладко няма. Защото я няма баба ми. Но и защото днес кой има време да прави сладко - в магазина само боклуци, тъпкани с кой знае какви химии.

Впрочем, това важи за всички продукти - днес никой не контролира съдържанието на продуктите. А тези, които ги произвеждат, гонят само и единствено печалба. Цените стават все по-непосилни за обикновените домакинства и при това положение как да не ти е мъчно за времето, когато с един лев се купуваха три хляба?

Но ако на хората им липсва времето отпреди 1989, вероятно става дума не за соца като политическа система, а за следните няколко неща.

Не чак дотолкова препълнени големи градове. И съответно - не чак дотам обезлюдени малки градчета и села. С работещи училища, читалища, цехове и лечебници в тях.

Сравнително добри пътища. Сравнително добре поддържани улици и тротоари. Сравнително спрямо сегашната немарливост, а не спрямо същите години в една Чехия, примерно.

Вероятно можем да говорим и за по-чист въздух преди 40 години. Обаче тогава се чакаше ред, за да си купиш кола. Днес можеш да си купуваш всеки месец, ако ти хартисат пари от заплатата. Е как да имаме и двете убавини - всеки с автомобил, милиони коли в движение и чист въздух?

Животът е бил друг, така е. Някак си държавата е успявала да осигури прилична заплата и пенсия, отпуска, болнично обслужване и най-вече - високо ниво на образование. Всичко това сега е мечта за повечето българи, преживяващи в материална и духовна нищета.

Но това е само едната страна на медала.

От другата страна е пълната зависимост от СССР, тоталният контрол над всякаква предприемчивост и икономическа инициатива, разпореждането с хората като с биологични единици и, разбира се, 99% от гласовете за БКП на всички избори.

Ако анкетиращите бяха задавали своите въпроси по друг начин, резултатите щяха да са други. Например, ако попитат какво най-много мразехте по време на соца, знаем какво ще каже всеки - липсата на свобода. Тези, които я отъждествяват само с бананите, са слуги на азиатщината и на тоталитарните динозаври.

Свободата е онова, което никой нямаше - от детската градина до края на дните си. Като се започне с отнетите ти земи и имоти, мине се през силно изопаченото представяне на историята преди 1944 и се стигне до тоталната еднопартийна власт. Политическата полиция си работеше точно като полицията на мисълта. И не, не е книжка, не е Оруел, а нещо изживяно лично. Това обаче изглежда добре забравено. Или опит да се представи така.

Мен, например, ако ме питат за какво от соца ми е мъчно, ще кажа, че най-много ми липсва кварталната ОФ организация. Тя бдеше за морала, докладваше кой на кого ходи на гости и кой в чия кола се качва. Нямаше мърдане - отвсякъде те наблюдаваха, макар никой да не беше дори чувал за Биг Брадър. Просто целият соц си беше един денонощен и повсеместен бигбрадърски сезон. Само вижте бройката на сътрудниците на ДС и ще се убедите в това. Вижте и бройката им в последващите демократични управления и не само ще се убедите, ами и ще се отвратите.

А, да, и Държавна сигурност ми липсва. Тя има специално място в живота на всеки, дори на носталгиците. Такива шедьоври има в жанра "Донос", че не е за вярване. Тези творби, подписани с псевдоними, погубиха най-свободомислещата и най-талантливата част от тогавашното младо поколение. Това също е забравено от онези, които скърбят по соца.

Добре би било да се прави разлика между носталгия по детството и младостта и носталгия по соца. Машината на времето може да те пренесе както в люлката в кварталната градинка, която днес скрибуца ръждясала, така и в някоя задимена милиционерска стая, в която си отишъл да пишеш молба да ти разрешат брада.

Анкетиращите пък е добре да знаят, че не всеки носталгик е с деменция. Безплатното мирно социалистическо настояще гарантира дълголетие само на поколението, което го създаде. Всички следващи го плащаме - с лихвите.

Автор: Стефан Стефанов

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес