От началото на седмицата, с различни аспекти в медиите в България се появява една новина – за това какви са прогнозите на ООН относно демографската картина в света и у нас.
На тези, които обичат да не бъдат само облъчвани и имат малко по-дълга памет от това дали вчера бяха по голяма нужда или не, няма начин да не им е направило впечатление какви са числата. Според водещия модел на ООН, след 20-тина години ще сме под 5,97 млн. души. А според доклада на БАН за това дали си заслужава да правим АЕЦ „Белене“, дори при най-песимистичния вариант ще сме 6,8 млн. души! На всичкото отгоре БАН не счита най-песимистичния вариант за най-вероятен – вижда като най-вероятен т.нар. умерен вариант на развитие, при който сме 7,1 млн. души!
И така – разлика от 900 000 до малко над 1,1 млн. души! А тази разлика е върху число от малко под 8 млн. души в момента! Та кое е вярното – ООН ли разбира или БАН?
Въпросът, разбира се, е риторичен! На ООН никой не им е платил изследването, за да строи ядрена централа! Но констатацията е много горчива, тъй като от учените се очаква да са двигателят на обществото – заради познанието, което имат. Но когато лъсват такива елементарни противоречия, доверието си отива скоропостижно ...
В България отдавна живеем в криза и това е кризата, която срива всичко – криза на доверие. Защото на черното се казва бяло и обратното. Както например в поредния случай, който не минава през най-големите (все още) информационни канали – че ръководителят на Спецпрокуратурата Иван Гешев е проверяван от вече втора институция. А е проверяван заради далавера като тези, които той и подопечната му структура трябва да проверяват. И резултатът от проверката, не толкова дълбоко в сърцето си, го знаем всички. Точно затова емоционалните и логически податки, че ни лъжат толкова, че не можем да си представим дори, вече преминават в цяла наука!
Автор: Ивайло Ачев
