Великите дела по никакъв начин не трябва да се номерират, защото така се обезценяват. „Великото е винаги най-просто, една луна, две капчици роса, една случайна мъничка разходка и топлината на една ръка“ е казал в „Поема за щастието“ българският поет Дамян Дамянов. Простичко човешко щастие е да се себеизразиш, като протестираш, но може в един момент да ти се отще. Особено ако някой оплеска нещата.
Припозналите се за лидери на протеста кръстиха събитието от вчера „Велико народно въстание 2“, но то се състоя донякъде. Римейкът не се оказа нито толкова велик, нито толкова многолюден, колкото оригинала от 2 септември. Не можеш два пъти да се изкъпеш в една и съща река, е речено още, но тази премъдрост, валидна за вчерашния протест, се опровергава от протестната практика у нас. „Протестът се разцепи“, „протестът загуби енергия“, „протестът се опорочи“ - все медийни клишета, които винаги са били напасвани към протестите по време на прехода. И така, вчера, в деня на Великото народно въстание 2, клише № 1 - „протестът се разцепи“, неизбежно се появи. Защо ли? Нареклите се с удоволствие „Отровното трио“ информираха медиите, че и снимки изпратиха, как са насядали в един хотел с, представете си, „лидерите на протеста“ да сътворяват декларация ли, що ли, или кърваво писмо до келявия тиранин. Като човек съгледа на снимките „лидерите на протеста“, го връхлита „дежа вю“. Все стари и спорни политически муцуни с притихнали функции. Няма нужда да ги изброяваме, те са на площада, мъчат се да са по-близо до телевизионните камери и фотообективите. Няма начин да ги пропуснете. Възникват обаче два въпроса: Пъврият – нали протестът уж нямаше лидери и в това беше силата му? И вторият – трябва ли в нарочна декларация да се преповтарят искания пределно ясни, простички и основателни? Повтаряни дословно и от най-семплия редови протестиращ? И защо му трябваше на „Отровното трио“ да се наортачи със стари политически муцуни, довчера съпридружни я на ГЕРБ, я на БСП? Смята ли, че така са станали симпатични на омерзения от досегашната политическа върхушка гражданин? И какво ще стане с протеста, ако съответните хора, сред които и довчерашни подсъдими за далавери, застанат начело? Даже и на някого да е убягнало великото събитие, реанимиращо някогашната „кръгла маса“ от 1990 г., нямаше как да не се забележи, след като партия „Да, България“ и „Боец“ категорично се разграничиха от хотелското мероприятие в нарочни, техни си декларации. А на следващия ден на площада се озоваха три протеста – нашият, вашият и техният. Няма никакво значение кой кой е и чий е, нито кой е позволеният или заявеният в общината и кои други са нелегитимните.
И защо им трябваше на „Да, България“ и на „Боец“ да реагират като попарени на почти невидимата декларация на триото и компания? Защо трябваше часове преди очакваното с надежди за многолюдност събитие, да се случи старото парцелиране на протести, ценности и искания? Няма ли човек да си помисли, че става същото като през годините? Роене, цепене, изпокарване, сръдни? Вероятно хората са достатъчно възпитани, за да преглътнат присъствието на площада на Румен Петков(АБВ), Александър Томов (Евролевица, ако все още я има), Мая Манолова (довчера БСП, сега - „Изправи се, БГ“), Ренета Инджова (както и да се казва нейното формирование с бивши военни и т.н.), хора от някогашната партия на бившия еврокомисар Меглена Кунева, неинтегрирани (все още) в ГЕРБ или в някогашната и особено тънкообидна десница. И други знайни и спорни някогашни политически херои. „Тук сме като граждани“ повтарят пред медиите те от два месеца. А като какви се курдисахте с триото на онази маса онзи ден? Като политически лидери. Които единствено триото нарече „лидери на протеста“. Хората – не. Хората учтиво могат да се съобразят с правото на старите муцуни да протестират и те, но едва ли ще ги преглътнат пак в управлението.
Уви, и с просто око се виждаше, че Въстание 2 е осезаемо по-малобройно от Въстание 1. Гореописаните с болка крамоли допринесоха за това. И не им е крива на организаторите полицията, която била спряла автобуси със стотина-двеста души от провинцията. Повече със сигурност са омерзените, които просто не излязоха, стреснати да не би някои от импровизираната „кръгла маса“ да им стане вожд. Или да не би да видят как в единия ъгъл на площада протестира „Отровното трио“, в другия – Христо Иванов („Да, България“), а в третия – Боец. А между тях прелита като пчеличка Мая Манолова и каца от време на време по Румен Петков или по Александър Томов.
Така „Великото народно въстание 2“ стана малко като мантрата „България на три морета“. Хем я е имало някога, хем я няма, хем още я обмечтаваме.
Автор Спасиана Кирилова
