Няма абсолютно никакво значение на кое място завърши България на "Евровизия". И 2-и, и 20-и, конкурсът у нас и съответно - селекцията, която правим от няколко години насам, са симптоматични за проблем, който имаме много отдавна и който въпреки това, никой не счита за нужно да реши. И логично, в резултат, той се задълбочава.
В много европейски държави, и особено в съизмеримите с нас съседни балкански страни "Евровизия" е огромна еуфория. Новините около конкурса се посрещат с голям интерес, дискусиите са бурни, а селекциите - едно от най-обсъжданите музикални събития за годината.
Нищо такова не се случва в България. И това е напълно логично. Когато нещо се опорочи от самото начало, е много трудно да бъде върнат импулсът на ентусиазъм и доверие в него.
Първата "Евровизия" действително генерира сериозен интерес. Подборът беше чрез гласуване за песни кандидати. Цяла България се беше подготвила да направи своя дебют пред музикална Европа с "Единствени" на Слави Трифонов и Софи Маринова. Такъв беше регламентът, че гласовете се събираха достатъчно време преди финала, за да е ясно, че това е безспорният избор на българите. И когато в последния момент стана ясно, че отново ни чака далавера, която ще подмени вота и избора на публиката, всичко се срина. Покупко-продажбата на първата "Евровизия" беше факт и България изпрати неподкрепяната от никого "Лорейн" на група Кафе.
Последиците бяха много по-големи от един предизвестен резил на конкурса и един вътрешен скандал. Българите останаха с усещането, че "Евровизия" ще е поредният купен и свирен мач, поредното фиаско, поредното задкулисие. И решиха, че щом ще е така, няма смисъл да им пука.
С този безвъзвратно убит импулс се заредиха логичните ни провали на "Евровизия". Сериозните музиканти също отказаха да влизат в подобна опорочена схема и в резултат на селекциите се явяваха слаби песни и още по-слаби изпълнители. За тях гласуваха шепа хора и същата шепа хора в последствие изобщо си правеха труда да следят конкурса.
Естествено, България имаше своите лъчи светлина. Най-яркият - "Вода" на Елица и Стунджи, които успяха да докажат, че с изключителна песен, с красотата на българската музика, на българския фолклор и на българската енергия, сме способни да надвием геополитическия вот, защото Европа откликва, когато види нещо добро и истинско.
Уви, никой не си взе поука и не стигна до извода, че това може да бъде печеливша формула за нас. Никога след това не се положиха усилия за толкова качествена песен с корени, произход и характер.
И така стигаме до последните 3 години, в които усетихме, че сме във възход на "Евровизия". Второто участие на Поли Генова зае 4-ото място на финала, а след нея Кристиян Костов регистрира най-доброто ни класиране в историята - 2-о място. Показателно е, че тази година сякаш се подразбираше, че България и Equinox автоматично са финалисти - нещо, за което допреди години дори не можехме да помислим.
За тези успехи обаче плащаме висока цена. И тя е цената на обезличаването, на това да си продаваме душата на западния поп музикален вкус, за да можем да се харесаме. Цената селекцията да се извършва на тъмно, без да е ясно кой участва и кой по какви критерии печели. Докато държави като Гърция и Сърбия пращат песни, които могат да бъдат пратени само от Гърция и Сърбия, ние пращаме шведски поп, който със същия успех може да представя Германия, Литва или Азербайджан.
И на никой не му пука. Няма защо. Когато нещо се избира от твое име без никой да те уведоми и да поиска съгласието ти, престава да ти пука. Повечето българи нямат представа кои са Equinox и не могат да запеят "Bones". Просто защото не им пука. Като на изборите, на които половината държава не отива - при съмнителна организация, при подозрението, че други решават, ти просто избираш да не бъдеш част от далаверата.
Един хубав слънчев ден, с инерцията, която е набрала, и с комерсиалните западни песновки, които праща, за да се хареса на всички, България може и да спечели "Евровизия". И никой няма да се зарадва. Защото на никой не му пука.
Пътят към стойностното и достойно представяне, което може да върне интереса към конкурса, е дълъг и труден. И други държави правят вътрешни селекции без гласуване, но този метод работи само при зададена идея за търсен музикален продукт с идентичност. А това е нещо, което при нашата селекция липсва. Ето защо, въпреки че рискуваме да влошим резултатите си, е добре българската песен на "Евровизия" да бъде върната на българите. Всяка година шведски поп на английски е унизително, обезличаващо и обезсърчаващо. Българите трябва да имат правото да изберат своя представител, а родните музиканти - да имаш равен шанс.
Може и така да не спечелим. Но е 100 пъти по-достойно да не спечелим със своя песен, отколкото със чужда. И е 100 пъти по-достойно да покажем на Европа истинското си лице и душа, дори с риск то да не допадне на всички, отколкото да изваждаме всяка година една маска за всеядни, с която да се правим на нещо, което не сме, и която всички знаем, че е фалшива.
Автор: Десислава Любомирова
