Всичко започна толкова обещаващо. Волен Сидеров разби Валери Симеонов в сутрешен блок и предположи, че правителството може и без него. После Валентин Касабов от НФСБ побутна/удари самия Сидеров в парламента. Присъедини се Марешки, който се хвърли да пази Волен от мелето и искаше да застане пред вратата на патриотите да охранява колегата. А накрая? Накрая се появи родителят-настойник Борисов и разтури боя, за да се запазела - колко недостатъчна причина - коалицията, и накара националистите с наведен поглед да си подават ръка и възпитано да се извинят един на друг (не че го направиха).
Разочарованието е пълно. Никой не е очаквал такъв развой. В дъждовните летни месеци, когато ПАК стана ясно, че този парламент ще е поредният провал, вие имахте една-единствена задача, пичове - една задача. И тя беше простичка - поне да има някакъв бой. Лек, неангажиращ, без телесни повреди, но все пак зрелищен - поне за малко нещо да прикове интереса към блатясалата пленарна зала. Трябваше някой да се скрие под масата, друг да поиска трети да се извинисебе, а репортерите на "Алфа" и "Скат" да препускат опиянени из кулоарите и да маркират в екстаз всички нападателни акции. Но ето - дори и за това не може да се разчита на вас. Къде е онзи красив невротизъм, онова кучешко злонравие, готовността за конфликт, барутният погреб, върху който стои всеки националист? Къде си очарователна лабилност?
Цяла година управляващата коалиция обгрижваше крупните бизнесмени и връчваше я планина на един, я 58 милиона на друг, я разчистваше конкуренцията в горивата на трети или качваше акциза на цигарите, дето пречат бизнеса с цигарите на оня четвъртия. Опозицията мимикрира дейност, Борисов отдавна е отплавал в мержелеещите се розови пейзажи на Западните Балкани, патриотите спорят дали шумът по Слънчев бряг води до фрустрация единствено Валери Симеонов или действително е някакъв реален проблем. Можеше всичко да завърши поне с някакъв бой? Но не.
Тук дори пародията за нищо не става.
Автор: Райко Байчев
