Появите на Васил Велев в телевизионен ефир, който в новинарския и леко скапан език за кратко е наричан "бизнесът", доколкото бизнесът си има казионни, тоест медийно приложими представители, винаги буди интерес. Буди интерес основно в онзи зрител, който е способен да гледа телевизия десетилетия наред без да разбере, че гледа едно и също. Единственият плюс на едно и същото е, че може да предизвика забавление, доколкото хуморът обича тавтологията.
Та в днешната изява, по повод планираните малко по-нататък увеличения на минималната работна заплата, Васил Велев-Бизнесът заяви, че - ето ти изненада - минималната заплата не е добре да се вдига.
Преди време разсъждавах по въпроса дали е възможно бизнесът да няма нищо против да се вдигне минималната въпроса. И стигнах до продуктивния като наблюдение и разочароващ като следствие извод, че не - не е възможно бизнесът да няма нищо против да се вдигне минималната заплата. Въобще предполагам, че самата фраза "минимална работна заплата" предизвиква разтревожено шепнене и неприятни електрически усещания в гръбнака - в този момент някой, след втори ксанакс и обсипано нощно шкафче с валидоли, казва: Василе, отивай към телевизията!
Забелязал съм също, че няма никакво значение каква е социалната и икономическа обстановка. Ако има инфлация, минималната работна заплата не трябва да се вдига, защото това не е правилният начин да се бори инфлацията. Ако няма инфлация пак не трябва да се вдига, защото няма инфлация. Ако има Ковид минималната заплата не би могла да расте, понеже на бизнесът му е трудно. Ако няма Ковид пак не трябва да расте, защото ако по ковидни времена е трудно, още по-трудно е в безковидните, понеже ковидните са нанесли толкова поражения, че безковидните аха да тръгнат да се оправят, и ти треснат 50 лева отгоре на месец на работниците. Известно е, че крупният капитал директно фалира, ако трябва да даде 50-100 лева отгоре - той затова е крупен капитал.
Но ако това са принципни положения, този път Велев стигна по-далеч. Например заяви, че бизнесът ще вдигне заплатите с 10 %. Честно казано, обърква ме това "ще" - ако в последните години наистина е имало бизнес, който вече да не го е направил и оставил работниците да се пържат с нулева подкрепа срещу инфлацията (въпреки че е вдигнал цените на стоките спрямо нея, по-често спекулативно, отколкото справедливо), спираме да го наричаме "бизнес". И минаваме на каквото си изберете от неписания нецензурен речник. Велев обаче добави още нещо - препоръча на работниците, ако не им стигат парите, да работят на две места.
Тук бих попитал - защо само втора? Втората работа нищо не е - много хора с торбички под очите, които лятото се стоварват полумъртви на плажа, категорично могат да потвърдят. Според мен работите трябва да са три, тъй като 24-часовото денонощие се дели идеално на три, а и след малко по-дълъг период на безсъние на човек спира да му прави впечатление. Основателно е да се мисли също, че почивните дни са разхищение на трудова сила и третата работа може да замести тяхната кратка безбрежност с нещо далеч по-полезно.
За финал да отбележа, че дори нищо не казах за онази незабравима идея на АИКБ първият ден от болничния да се поема от работника. Не го казвам, защото тя има болестотворен ефект върху мен и ето, че завършвайки този текст, усещам висока температура, за която пред личния лекар току-виж съм скрил, че е от нерви.
Автор: Райко Байчев
