Представете си, че сте шеф на фирма. Малка, но с големи амбиции и голям потенциал. Вярвате, че може да постигнете много. Единственото нещо, което ви трябва, е добър мениджър, който да насочи кораба в желаната от вас посока. А тя е пределно ясна. Искате служителите ви да се будят всеки ден и с удоволствие да ходят на работа. Всички да взимат добри за европейския стандарт заплати. Ще подкрепяте образованието и иновациите. Когато се обърнете назад, да знаете, че сте една крачка напред спрямо вчерашния ден.
Един ден получавате кандидатура от Валери Симеонов. Разглеждате я. На хартия звучи добре. Шеф на няколко успешни фирми. Предприемач с дългогодишен опит. Бизнесмен с видими успехи. Неосъждан. Възгледите му за развитие на фирмата съвпадат с вашите. Патриот, който иска да прави всичко в името на България.
Какъв късмет, си казвате. Въпреки съвпаденията на хартия, както винаги проверявате информацията в интернет и позвънявате на част от бившите му шефове и съдружници. Нищо не ви пречи да се чуете с тях, за да потвърдите прочетеното в кандидатурата му.
Първо се обаждате на Дончо Градинаров* - първият му началник в металургичния комбинат в Дебелт. Разговорът започва добре. Вършел си е добре работата като бригадир. До една вечер, когато началникът е получил сигнал за вагон със скрап, който чака да бъде откаран. Следва бърза проверка. Вагонът е пълен с 25 тона готова продукция, която по нареждане на г-н Симеонов е обявена за скрап с цел да бъде изкупена от завода на минимална цена, а по-късно продадена на реална. Разминава му се, само защото във времена на протести и стачки никой не е искал да има вземане-даване със синдикатите.
Следва работа като представител на КТ "Подкрепа" в бургаския завод "Промед". Бившите му колеги охотно се съгласяват да разкажат за него. Колоритен, с весел характер, винаги готов да измисли повод за наздраве. Всичко свършва, когато от касата изчезват между 90 000 и 200 000 лева. Годината е 1992-ра. В днешни пари това са няколко милиона.
По-късно напуска синдикатите и започва собствен бизнес - съдружник в кабелен оператор СКАТ в Бургас. Чували сте, че това е най-големият кабелен оператор в града в момента. Няма как да не знае как се развива бизнес. Обаждате се на бившия му съдружник Антон Ангелов. За ваше учудване той си спомня със смесени чувства за партньорство си с господин Симеонов. Да, фирмата върви добре, но и тогава не одобрява методите му. Рязане на кабели на конкуренцията и заплашване с побой на всеки, възпротивил се на този подход. Години по-късно тази практика е прекратена. Но не заради промяна в мисленето. Просто като шеф на Общинския съвет си разрешава пускане на подземни кабели. От тук всеки, който иска да има тази възможност, трябва да минава през него. Конкуренцията е съсипана и единственият начин да имаш кабелна телевизия в града е фирмата на Валери Симеонов.
Затваряте телефона и се сещате, че името на другия му съдружник Румен Пеков ви е познато отнякъде. Проверявате го в интернет. Спомените ви се оказват верни. Собственик на популярната за времето си пирамида "Популярна банка - Пеков", която завлича хиляди българи с всичките им спестявания. След това Пеков е осъден на няколко години затвор, които излежава. Част от спечелените по този начин пари са дали началото на бизнеса на господин Симеонов.
Разговорите ви до момента не съвпадат напълно с написаното, но си казвате, че всеки прави детински грешки в началото. Важно е, че човекът е с непоколебим морал дава добър личен пример на подчинените си. Споделяте мислите си с приятел от Бургас няколко часа по-късно на вечеря с двете ви семейства. Той се усмихва и ви дърпа настрана. Казва, че разговорът не е за пред деца. Разбирате какво има предвид, когато ви разказва за 17-те порно канала, които Валери Симеонов е дистрибутирал по неговата кабелна телевизия.
Докато с приятеля си се подхилквате колко пък да е неморално порното, той изведнъж спира да се смее. Сеща са за сиропиталището, завещано на Община Бургас от Александър Георгиев Коджакафалият, което Валери Симеонов, докато е на власт, иска да изземе. По-късно децата са изселени извън града, за да може сградата в центъра да се използва за други цели.
Така и така вече сте на вълна Бургас, отгръщате кандидатурата на страницата, в която казва, че през 2007-ма година става член на Общинския съвет в града. Влиза от листата на "Атака", но това не е важно. Намирате връзка с един от бившите му колеги в местния парламент. Той ви казва, че след малко ще ви изпрати искането за специална комисия, която да разследва нелегалния бизнес с имоти на Валери Симеонов. Оказва се, че освен телевизия СКАТ, притежава и фирма за недвижими имоти "СКАТ Инвест", в която е партньор с Женя Бакарова - жената, с която живее на съпружески начала.
Решавате, че ви стига толкова с разговорите. Имате нужната информация. Сега искате да я осмислите на спокойствие. Тогава телефонът ви звъни. Стар приятел на баща ви, за когото сте се сетили по-рано, ви връща обаждането. Извинявате му се. Казвате, че е било свързано с Валери Симеонов, но вече не е важно. Валери Балевски ви поправя той. Истинската му фамилия е на стар комунистически род. Сменя я, за да не разберат хората произхода му. Сменя я, но това не му пречи да кандидатства за член на партията през 1986-та година. Кандидатура, която му е отказана.
Започвате да се чудите дали и вие не трябва да направите същото. Да, г-н Симеонов определено би ви бил полезен с опита и връзките си. Сещате се обаче и за това, което сте си мислили, преди да започнете фирмата. Че успехът е важен и той със сигурност ще дойде. Ще дойде обаче като следствие от упорит труд, а не от скрити далавери. Ако сега направите компромис с принципите си, какво ще стане утре? Много добре знаете, че една кражба неминуемо води след себе си до друга. Една лъжа повлича лавина от същото.
Искате ли да има такива хора във властта? Защо се оставяме такива хора да ни управляват? Да отговарят за бъдещето на децата ни?! Всичко, което сте чули да е дори 10% вярно, искате ли този човек да дава личен пример на всички нас? Нима не останаха честни хора, които да поемат управлението на фирмата в свои ръце? През главата ви започват да минават отдавна забравени мисли за емиграция. Бързо ги разкарвате. Вярвате, че в България все още са останали качествени и кадърни хора. Знаете, че има и такива. Просто не трябва да спирате на първия възможен избор.
* За жалост Дончо Градинаров умира на 66-годишна възраст на 3 януари 2012 година.
Автор: Материалът е по читателски сигнал
