Ако все още се интересувате от новините, няма начин да отворите информационен портал, новинарски сайт или да пуснете телевизия и да не засечете някоя история за здравната ни система и как се оправя с коронавируса у нас. И общото впечатление, което се създава ... е, всички знаем какво е. Особено когато във Facebook почнат да появяват групи като ТАЗИ!
Обективно погледнато, една от най-бруталните аларми е липсата на възможност личните лекари дистанционно да пращат свои пациенти за PCR тест и болнично лечение. Или просто казано – електронно направление! Това, че направление за PCR тестове т.е. безплатно изследване ще може да бъде давано от личен лекар, беше съобщено още на 7 октомври! Но днес, 31 октомври, още не е факт. Щяло да е факт в края на следващата седмица, според здравния министър.
Г-н министър, колко време мина от края на извънредното положение т.е. голямото затваряне, до момента, в който взехме да прескачаме като Стефка Костадинова брой заболели на ден – 500, 1000, 1500, 2000, 2500? Държавата какво прави, та чак сега ще излезе електронно направление? Дали не трябваше вече да е излязло, примерно някъде към началото на септември? Нещо не разбрахте какво предстои ли, след като цял свят говореше месеци наред за втора вълна?
Друго много тревожно е как всички, включително здравният министър, почнаха да повтарят как легла има, ама лекари няма. И медицински сестри, и санитари. А това е нещо, което се знае. И като се знае, помисли ли се какво да се направи?
В други държави, например Испания, бяха направени болници само за коронавирус – конкретно до Мадрид. Идеята – на едно място да се лекува само COVID-19 и с по-малко персонал, отколкото във всяка болница да се отваря отделение и да се отделя от нейния персонал. У нас така и не беше направено – и не се чу защо от Националния оперативен щаб (НОЩ), само инфекционисти като д-р Трифон Вълков коментираха, че трудно е можело да се събере персонал за такава болница.
Трето - чак сега взеха да се правят координационни центрове и да се внедряват системи да се знае в коя болница колко свободни легла има и къде може да бъде закаран пациент. Дали пък не трябваше да стане до началото на септември?
Всъщност обаче и аз бъркам. Въпросите не са към НОЩ или дори към здравния министър – те са към Бойко Борисов. Много добре знаем всички, че поне видимо нещо почва да се случва в тази държава само когато той каже. Случва се не изцяло, но поне има раздвижване. Само че Борисов мълча – и сега се сети да иска от подопечните си министри да се грижат, да предлагат ... При над 2500 заразени на ден се сети, а трябваше да се сети най-късно през август, когато кривата на заразата още вървеше надолу – даже далеч по-рано, още когато за пръв път е чул израза "втора вълна". Само че тогава и в началото на септември протестите срещу управлението му бяха силни и той обикаляше по села и паланки да събира кураж да се изправи срещу яйцата, които летяха и още летят.
Какво има да става – да сме живи и здрави да видим. Обаче ако не сме видели, че това управление не става, вече наистина не знам за какво са ни очи. Защото при кризи като с коронавируса бездействието, късното действие и грешките струват животи – директно, не само косвено! В критична ситуация закъснялата помощ е равнозначна на липса на помощ! И нека всеки помисли кой е виновен за това, дори по-важно – защо е виновен? Защото няма как да помогне, тъй като 10 години назад толкова е работил и се е докарал да няма, или защото има, обаче ще му се наруши твърде много личният комфорт?
Автор: Ивайло Ачев
