Като не си защитим нашите граници, след като другите затворят границите и "нашествениците" останат в Гърция, ще дойдат да се разхождат в Сандански да ни късат гащите и сутиените. Така, с истерично-нападателен тон конституционният съдия Георги Марков за пореден път защити позицията си по бежанската криза.
Коментар на редактора
Стана ми много тъжно като слушах доказания ДС агент и си спомних за аватара на един познат, с който той пише по различни форуми. Аватарът гласи: "Съмнявайте се в тези, които твърдят, че са намерили истината! Обикновено те имат монопол върху половината истина - грешната половина! Вярвайте единствено на тези които я търсят!" Да си прекалено отстъпчив не е добре. Да си твърде агресивен също не е добре.
Истерията не води до решение! Елементарните внушения не водят до прозрение! Такъв ни е светът - нищо не е елементарно. Ще построим стена, ще сложим армията на границата и няма да решим проблема. Ето, в Македония го правят и какво следва - щурм. Какво ще попречи да стане и в България?
Крайно убеден съм, че ако в Сирия има условия за добър и спокоен живот, ако различните Велики сили не си мерят ... кой е по-по-най точно на гърба на такива хора, които сега Марков определя като ходещи машини за изнасилване, нямаше да има криза. Затова и решението е там, в тези "велики" - те трябва да бъдат принудени. Щом военно-промишленият комплекс на САЩ умира да продава оръжие като невидял и косвено нанася щети на ЕС с бежанската криза, ЕС да отвърне с реципрочно ембарго. Щом Путин защитава диктаторските методи на Башар Асад, ответна реакция и към руския диктатор.
Всичко това, за съжаление, е подход на идеалистичната школа в международните отношения. На практика светът се движи от реалистичната школа. Нейното основно верую е следното - на първо място моят интерес и моят суверенитет, другите да си ... Психологията като наука казва, че когато някой наруши твърде много личното пространство на друг - примерно заради своя си интерес, другият реагира. Така е и с бежанците - те са тук, те са ни пред очите, те искат своето. Ние не сме готови да го дадем - защото трябва да дадем твърде много наведнъж, съответно реагираме. Откъде-накъде, с право питат мнозина, които никой не може и няма право да упрекне. А най-важното е, че отговорността какво трябва да се даде е на един океан разстояние. И че не може вечно един интерес да доминира, а става точно това.
Тази неделя по БНТ имаше филм за бежанската криза. В него имаше кадри как в Гърция, в поредното място, залято от мигранти, един дядо носи кифлички на преминалите през морето с кански мъки деца. Обикновените хора често си подават ръка - политиците никога! С политиката е като с кацата мед, в която сипваш лъжичка лайно - и една капка е достатъчна да скапе цялата каца. А по света лайна много има - кои в либерално-демократична, кои в националистична, кои в ислямска, кои в християнска лъжичка. И затова е тъжно - да продължаваме да строим сега оградите, коя обществена поръчка беше наред?!
