Поредният случай на криворазбрана принципност от страна на българските власти разбуни духовете. Руският гражданин Александър Стоцки е поискал международна закрила у нас, но е получил отказ. И е нормално, че обжалва. Нормално е и да има митинг в негова подкрепа. Не е нормално българска институция да се държи така, сякаш се ръководи от Митрофанова. Или лично от Путин.
Още: Борисов и фабриката на девети
Още: Пиши "Украйна" и да бягаме
В Агенцията за бежанците са решили да се направят на по-католици от папата, да спазят не само буквата на закона, но и запетайката. Сигурно техният отказ има добра правна аргументация, но човешката е нулева.
Стоцки е дошъл в България в деня след нападението срещу Украйна. В искрен разказ той описва защо е потърсил убежище - защото е против войната и не подкрепя по никакъв начин политиката на Путлер, както сам го нарича. Определя го като ужасен човек.
Александър е само на 26 години. В Русия е бил привърженик на Навални. Открито се обявява против войната и дори протестира пред руското посолство в подкрепа на Украйна.
Още: Депутатите да ги тестват за мозък – първо обаче избирателите
Още: Вземи от инвитро, спаси земеделие: Трансферът на деня
Хайде сега да си представим какво го чака, ако не му дадем убежище. Връщането му в Русия е изпращане на сигурна смърт. Ето това нашите чиновници или не са съобразили, или го правят умишлено. И в двата случая са за уволнение. Шефовете им може и съвсем скоро да го направят, защото това решение беше първото нещо, изкарало хората на протест след изборите, при все още несъбрал се парламент.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: История за една кофа и няколко имунитета
Още: Шенген бил проблем и заплаха. А да се снимаш пред Кремъл какво е?
"Бях много изненадан. Този отказ сякаш беше написан от Елеонора Митрофанова. Все едно е документ от Кремъл, а не от европейска държава", казва Стоцки. И е прав, наистина звучи като диктуван от госпожа посланичката, обрала толкова негативи напоследък.
Някой може да каже - абе тия са дезертьори, бегълци и предатели, какво да ги жалим. За съжаление, наистина има хора, които мислят така. Ако това изобщо е мислене - защото ако тях ги вдигнат от дивана да ходят да се бият за Путлер и "прекрасния му свят", масово ще драснат към "прогнилия Запад". На тях ще им кажем само това, че решението на Агенцията за бежанците да откаже убежище на Стоцки е взето преди обявената от Путин мобилизация.
Тоест, аргументите на институцията леко издишат. Според компетентните, честни и трудолюбиви български чиновници "изповядването на политически убеждения или мнение, различаващи се от тези на правителството, само по себе си не е основание да се иска статут на бежанец, поради което кандидатът трябва да докаже, че се опасява от преследване поради своите убеждения".
Още: Радев избра пътя, обратен на Скута. И заслужава подкрепа
Още: Рахат ли са депутатите под корпулентна сянка: Процедурата по избор на главен прокурор ще покаже
Авторът на този шедьовър заслужава специалната награда на публиката, защото по-голяма тъпотия е трудно да се съчини. Вече и на децата у нас е ясно, че ако в Русия си открито срещу Путин, не те чака нищо добро. Най-малкото, което може да се случи на Стоцки в Русия, е затвор.
Алоо, Агенцията, ако Алла Пугачова помоли за убежище, и нея ли ще отпратите да си ходи дома?
За чест на българските институции ще припомним, че Апелативният съд във Варна отказа да екстрадира руснака Алексей Алчин, който два дни след нахлуването на Русия на 24 февруари запали паспорта си пред консулството на Руската федерация. Той живее у нас вече 5 години, има си бизнес и е със статут на постоянно пребиваващ. Братята руснаци обаче пробват да му намерят цаката с някакво уж невнесено ДДС от закритата му през 2015 г. фирма и ръчкат нашите да го изгонят от България. Не се получи, слава Богу. Апелативният съд във Варна показа, че не всичко в прогнилата ни държава е слагачество на Путин.
Тогава апелативните магистрати отчетоха нещо, което е важно да кажем и днес. Съветът по правосъдие и вътрешни работи на ЕС е приел, че действията на Русия са до такава степен нарушение на международното право и международните споразумения, че може да не се разглеждат искания от Русия и Беларус по наказателно-правни въпроси. А искането за екстрадиция е точно такъв въпрос. Да не забравяме и още нещо - Русия сама се оттегли от Европейската конвенция за защита правата на човека.
Колкото и да са различни двата случая, общото в тях е заплахата, надвиснала над едни нормални и чисти хора, които по най-човешки начин просто не одобряват тази варварска война. Предадем ли някого на Путин, с него е свършено. Това драгият чиновник нека да не го забравя, за да приличаме малко повече на Европа, отколкото на Азия.
Автор: Стефан Стефанов
