Страстната седмица ще се превърне в рискова по отношение на разпространението на коронавируса, това е безспорно. Ако проследите опитите на други държави със заразата, ще намерите и случая с т.нар. Пациент 31 в Южна Корея - жена, която преди да влезе в болница, дни наред посещава литургии със стотици хора в храмовете и с времето се оказва, че е довела до по-голямо разпространение на COVID-19 от всички останали засечени случаи преди нея. За съжаление това изглежда силно вероятно и в момента - всички мерки, вземани досега и вече започващи да доказват ефективността си, да претърпят повратна точка и след празниците да имаме пик на заболявемостта.
Погрешно обаче общият дух на критика се насочва срещу църквата и свещениците, от които сякаш се очаква да обладават онова, което някои биха нарекли "трезва мисъл", без да отчитат, че един въдворен в християнството човек не вижда тъкмо трезва мисъл в същите критикуващи ги съвременници - и понякога с немалко основания. В момента църквата се атакува по същия начин, по който обикновено е атакувана - хора, за които един бе казал, че са "умни в размера на собствената си глупост", говорят за нейната сенилна изглупялост, неадекватност, ненаучност; за това, че "не е в крак с времето" сякаш целта й въобще е да бъде "в крак с времето", вместо да се занимава с непроменливото.
Затова бърз съвет - ако някой иска да упрекне свещениците в това, че използват обща лъжица за причастието, че ще приемат вярващите по време на страстната седмица, по-добре да продължи в светски тон докрай и да го насочи към човекa, който държи светската отговорност за това - премиера Борисов. Едва ли генерал Мутафчийски го е посъветвал за подобно нещо, едва ли беше трудно законът за извънредното положение да включи и църквите - това стана в немалко държави. Защо премиерът избра да изключи литургиите от карантината и то след като самият той бе казал, че след две-три седмици "ще сме в Ада", е дори донякъде необяснимо. Човек започва да си мисли, че онази принципно забавна колекция от негови фрази, включващи вдигнатия пръст нагоре и споменаването на "Началника" по всякакви поводи, наистина битува по странен начин в премиерското съзнание. Държавно тайнство, за което трябва да се прибегне до услугите на поп и Алена, тъй като специално в този случай сякаш има нещо общо.
Истината е, че въпреки всички справедливи критики, обърквания, грешки, отмяна на отмененото и пр. правителството се справя относително добре с извънредното положение. Засега онзи геометричен растеж, който се случи в други държави, при нас така и не започва; случаите не растат с апокалиптичния темп на Италия, САЩ, Испания, Франция, Белгия, Беларус. Въпреки че законодателният хаос е голям, човек не трябва да е толкова наивен, за да не си даде сметка, че при управление от типа на "Тройната коалиция" нещата щяха да са още по-нескопосано гласувани и съгласувани. Ако обаче след Великден Мутафчийски започне внезапно да докладва много повече случаи, не винете църквата. Тя няма нищо общо с това, отговорен ще бъде Борисов.
Автор: Райко Байчев
