В средата на седмицата – в сряда, на 20 юни, се навършват точно 4 години от затварянето на КТБ. 4 години и това, до което успя да стигне българското правосъдие относно най-големия видим грабеж в историята на Прехода, е дело с главен обвиняем човек, който спокойно си живее в Белград, както и с главен невинен друг един, по-пълничък човек, заради който година по-рано почнаха такива протести, каквито България не беше виждала от 1989 година.
Покрай тази велика сага ей така превключих и се присетих за едно от основните действащи лица на експертно ниво тогава беше г-жа Нели Кордовска – като подуправител на "Банков надзор" на БНБ. Не може да се каже, че тя е първостепенен герой в сагата, но ролята ѝ е много показателна за това да чакаме ли правосъдие. Преди 4 години и 2 дни, подуправителят на БНБ по това време Кордовска изтегля от КТБ влог от малко над 64 000 евро – само два дни преди затварянето на банката. А в началото на 2015 година тя стана заместник-председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ).
Кордовска не присъства като обвиняем по делото "КТБ". Защото за да присъства, трябва да има доказателство, че тя е знаела, че КТБ е щяла да бъде затворена и че заради това е отишла да си тегли парите. Не присъства и тогавашният гуверньор на БНБ Иван Искров.
Историята е много показателна – на фона на открадното от КТБ, 64 000 евро са нищо, а и в крайна сметка са си пари на самата Кордовска. Става въпрос обаче, че овластен от държавата служител следва да гледа на първо място обществения интерес пред който и да е друг. А когато някой друг - дебел или тънък, иска да си наложи интереса, държавният служител следва да го удари през пръстите!
И именно заради истории като тази, в България не вярваме на държавата – съответно на правосъдието. Защо за 4 години сме точно там, където бяхме и през 2014 година ...
Автор: Ивайло Ачев
