Приятните изненади на световното първенство по футбол в Бразилия определено всяват свеж полъх в иначе втръсналото до болка статукво на т.нар. големи и в тази сфера на професионалния спорт. А Чили безспорно дотук поднесе една от най-големите изненади, след като прати вкъщи световния шампион Испания. Така за пореден път беше демонстрирана в действие поговорката, че морето не е до колене.
И макар лютите футболни чушлета от Чили всъщност да са един от съставите с най-нисък ръст, във футболно отношение те се оказаха истински гиганти. За по-запалените почитатели на футбола представянето на чилийците изобщо не е изненада – те се класираха без особено напъване за световното първенство като трети в зона КОНМЕБОЛ (Южна Америка), а в контролите преди първенството показаха колко ще са опасни. Става въпрос за мачовете с Англия на „Уембли” и с Германия в Щутгарт. Първият беше спечелен с 2:0 от южноамериканците, като тогава два гола вкара крилото на Барселона Алексис Санчес, който е и най-известният играч на Чили в момента заедно с Артуро Видал, а срещу Германия чилийците загубиха с 0:1. Този резултат обаче лъже какво стана в мача всъщност – Чили удари греда, германците чистиха и от голлинията, а положенията за южноамериканците далеч не се изчерпаха с това и беше цяло чудо, че не вкараха поне един гол.
Още в тези две контроли всеки заинтересован видя това, което се случи снощи на Испания – Чили играе като отбор, с мисъл за победа и атака. Стилът на чилийците е този, с който преди две години Борусия (Дортмунд) направи смешен Реал (Мадрид) на Моуриньо и прилича донякъде на този на Байерн срещу Барселона и знаменитият общ резултат 7:0 за баварците в Шампионската лига. Най-силното им оръжие е пресата в противниковото наказателно поле – със страхотно тичане, тези истински дребни люти оси убиват в зародиш всякаква мисъл за продължително владеене на топката и дълга подготовка за атака. Срещу Чили трябва да можеш да мислиш бързо и краката ти да се движат бързо – иначе загиваш. А кондиционно южноамериканците са в отлична форма – успяват да изкарат 75-80 минути на много високо темпо, да си осигурят удобна преднина и съответно в последните десет минути играят по-прибрано и компактно, удържайки резултата.
Азбучна истина за футбола е, че каквито са ти футболистите в т.нар. права линия от твоята врата до противниковата, такъв ти е и отборът. Става въпрос за вратаря, за централния защитник, който е лидер в дефанзивната двойка, за опорния халф, и за централния нападател. Това са хората, които „се хващат”, ако някой тръгне да наглася даден мач. Нека видим кои са тези играчи в чилийския отбор.
Вратарят
Клаудио Браво. Прякорът му говори сам за себе си – Кондора. Вратар на Реал Сосиедад от осем години насам, като според слуховете от новия сезон ще пази на вратата на Барселона. Появи се в Примера Дивизион през 2006 година и стана най-младият титуляр на вратата в най-високото ниво на испанския футбол. С 37 мача за Сосиедад през настоящия сезон в Примера. Не много висок – само 185 сантиметра, но за сметка на това страшно пъргав и с невероятен отскок. Срещу Испания демонстрира най-важното качество на добрия вратар – сигурността. Беше винаги там, където отиваше топката и то предварително – чете играта и командва защитата пред себе си уверено. За толкова нисък вратар не направи нито една голяма издънка при центриране – традиционно силна страна на испанците при статични положения, когато в атака се включват високите централни защитници на иберийците. В чилийския отбор Браво наследи лентата от легендата Марсело Салас – достатъчно доказателство какъв характер е вратарят.
Централният защитник
Гари Медел, с прякор Питбула. Безспорно кораво бруталният тип, от който се нуждае всяка желязна защита. Понастоящем е играч на Кардиф Сити, но блесна в Севиля. Точно там направи име като безкомпромисен тип – 7 червени картона в 90 мача. В Премиершип Медел привлече вниманието още при дебюта си през миналата година, когато Кардиф победи с 3:2 Манчестър Сити, а играч на мача е точно чилиецът. Още при идването му в Twitter фенове на Кардиф изкарват няколко брутални шеги – Медел бил спрян за превишена скорост и полицаят извадил късмет, защото само предупредил чилиеца да не кара толкова бързо. Медел не си коси ливадата – той излиза и просто предупреждава тревата да не бърза да расте. И това го казват корави хора като уелсците – правете сметка. В квалификациите за Бразилия 2014 Медел вкарва голът, който подпечатва визите на Чили за първенството – 1:0 срещу Еквадор.
Гари не е много висок, но за сметка на това притежава инстинкта на булдог – гони до дупка и никога не оставя противниковия нападател да си разиграва коня. Снощи, точно в този стил, той не допусна нито Диего Коща, нито Фернандо Торес да отправят удар по посока на Браво. Въпреки че е само 172 сантиметра, той има много висок отскок и не се дава лесно във въздушните двубои. Медел е поливалентен играч – може да играе и като десен бек, и като опорен халф.
Опорният халф
Артуро Видал. И тук прякорът стряска и говори много – Боеца. Едно от по-известните на широката публика имена в чилийския отбор. Понастоящем играч на Ювентус, но направи име в Европа с Байер (Леверкузен). В Юве дебютът му е повече от впечатляващ – влиза като резерва на великия Алесандро Дел Пиеро и вкарва гол шест минути след появяването си при победата с 4:1 над Парма на старта на сезон 2011-2012 година. Вкара 11 гола за Старата госпожа през изминалия сезон. Дотук за Ювентус е отбелязал общо 28 гола за три години – доста за халф, който често-често е използван с дефанзивна роля, макар Видал да може да играе отлично и като атакуващ халф и нерядко да го прави. В кампанията за Бразилия 2014 вкара пет гола в 11 мача за Чили. Има гол с екипа на Чили и в ЮАР, на предишното световно първенство.
Играе отлично и с двата крака, а запазена марка му е разстрелващият удар от дистанция. В Бразилия той дойде недостатъчно добре възстановен от контузия, но от мач на мач формата му се подобрява, а физически се чувства все по-добре.
Централният нападател
Едуардо Варгас, по прякор Турбомен, макар че не си го харесва. Да, Алексис Санчес е известното име и уж звездата, но точно Варгас е човекът, който наподобява толкова много като стил на игра на големия Марсело Салас и който като характер изглежда човекът-гол. Колко точно е добър Варгас говори фактът, че той е втори в класацията за Футболист на Южна Америка през 2011 година, като пред него е единствено Неймар. А тогава Варгас все още играе в Универсидад де Чили, като печели с отбора Копа Судамерикана, еквивалентът на Лига Европа, вкарвайки два гола в двата финални мача с ЛДУ Кито. За Чили вкарва пет гола в кампанията за Бразилия 2014.
В Европа Варгас прави впечатление с екипа на Валенсия. Всъщност преди да дойде на Стария континент и да облече екипа на прилепите, Челси и Интер проявяват интерес към него. А най-смешното е, че Валенсия го взема под наем и сега той вече е играч на Наполи – за постоянно. Най-паметният за Варгас мач дотук в Европа е четвъртфиналът-реванш от тазгодишното издание на Лига Европа, в който Валенсия обръща и отстранява Базел, след като е загубила с 0:3 в първата среща. Варгас вкара за 2:0 след невероятно изпълнение с глава, точно както вкарваха великите Иван Саморано и Марсело Салас – те успяваха „да увиснат” във въздуха и да изчакат топката в най-високата възможна точка, преди да я пратят с неспасяема парабола в мрежата.
Сами виждате какво е ядрото на Чили. И няма да е никаква изненада, ако южноамериканците стигнат далеч в турнира. Лично аз бих искал да ги видя срещу Бразилия – "селесао" отстранява твърде лесно чилийците на световни първенства, при това все на осминафинал. Например в ЮАР резултатът беше 3:0, във Франция през 1998 година – 4:1. Сега обаче Бразилия определено не хваща окото, няма ги големите имена там и бойкият тим на Чили като нищо може да ги изненада крайно неприятно – разбира се, стига съдията да не се намеси. Преди Бразилия обаче е Холандия – Кондора, Питбула, Боеца и Турбомен могат да откъснат няколко "лалета", нали?!
Автор: Ивайло Ачев
