Лионел Меси е най-добрият футболист в света за последните седем, осем, да кажем дори десет години. Аржентинецът има безпрецедентните четири Златни топки и спечели куп индивидуални отличния, подобрявайки сума рекорди, а е още само на 27 години. Около името му се изгради култ, а единственото, което му липсва, за да бъде признат преживе за Фуболен Бог, е Световната титла.
Точно това съвсем немаловажно "единствено" обаче налива вода в мелницата на мнозина, че Меси нямаше да е това, което е, без извъземните Шави Ернандес и Андрес Иниеста. В националния отбор на Аржентина през годините това се доказа многократно. За две световни първенства преди завършилото сега, Меси имаше едва един гол с фланелката на гаучосите. В Бразилия той малко от малко показа ниво – вкара четири попадения, макар и на отбори като Босна и Херцеговина, Иран и Нигерия и ... толкова. В елиминационната фаза Меси не направи нищо друго, освен да даде завършващ пас на Анхел Ди Мария за победния гол срещу Швейцария и да вкара дузпа срещу Холандия при елиминационните удари от бялата точка, като преди това за 120 минути дори не стъпи в наказателното поле на оранжевите. За капак на финала точно Меси изпорти две излизания абсолютно сам срещу Мануел Нойер, в първото от които, в 39-тата минута, дори успя да премине покрай германския вратар и толкова – Джером Боатенг му взе топката както се взема близалка на непослушно дете.
Тези "невиждани подвизи" се оказаха напълно достатъчни за ФИФА най-безцеремонно да му връчи Златната топка за най-добър играч на XX-тото Световно първенство по футбол. Поредната нагла и безпардонна постъпка на организацията, водена от безсъвестния Сеп Блатер – същият, който през 2009 година редизвиква с безотговорно поведение автомобилна катастрофа в Швейцария и бяга от местопрестъплението, след като е ранил човек.
Месианството, така натрапвано от огромните корпорации чрез милионите им реклами обаче, лъсна брутално в безпомощността си. Меси не е Спасителят. Меси не е сърцето на Аржентина нито за вечни времена, нито дори на сегашния отбор. Пулсиращото сърце на гаучосите на това световно беше Хавиер Масчерано. А техният и не само, Футболен Бог, остава Диего Армандо Марадона. Отидете в Аржентина и попитайте обикновените запалянковци какво мислят за Меси и къде го поставят в Пантеона на звездите си. Вижте какво е отношението им. Самият Меси го осъзнава отлично и може би заради това не можа да поведе отбора си, защото не притежава изгарящата страст на Марадона. Марадона, който се бореше за страната си винаги и емоцията личеше във всяко едно от отиграванията. Марадона, който поемаше отговорност и не търсеше оправдания кой и колко души са го пазели. Защото, моите уважение, но едно е да те пази Лотар Матеус, друго е Бенедикт Хьоведес например. Или Матс Хумелс.
Наградата за най-добър играч на XX-тото Световно първенство по футбол се превърна в символ на позор. И най-добре го знае Лионел Андрес Меси. Блатер го обрече за вечни времена – защото сред заслужените Златни топки (макар че по мое скромно мнение тази от 2010 година трябваше да краси витрината или на Уесли Снайдер, или на Андрес Иниеста), сега Меси ще вижда „бразилската” и тя ще напомня провала му. Ще напомня какво му липсва, за да е завършен Футболен Бог – сърцето. Това, което нито една тенекийка и нито една реклама никога няма да може да му компенсира.
Автор: Ивайло Ачев
