Предпоследен мач от XX-тото Световно първенство по футбол. 17-та минута. Бърза атака на холандците отдясно, която не е спряна от страничния рефер, макар Джонатан Де Гузман да е в засада, но с много малко и може би затова реферите не виждат. Следва центиране в малкото наказателно поле. Там, струващият 61 млн. евро централен защитник на най-титулованата нация във футбола – Давид Луис, чисти с глава към точката на дузпата. Топката е посрещната от най-добрия играч на Ередивизие през тази година Дейли Блинд, който с мощен шут скъсва мрежата на безпомощния Жулио Сезар – 0:2.
Този епизод е крайно показателен за раковото образувание, наречено съвременен футбол. И в следващите редове ще обясня защо.
Когато бях малък, с голям интерес гледах рано сутрин в събота предаването „Добро утро” и покойния Александър Авджиев. Защото там, рано сутрин, даваха нещо тайнствено, нещо изумително, нещо невероятно за хлапашката ми глава – уроци по футбол. И то не какви да е, ами уроци от школата на „Аякс”, уроци с големите звезди на деството ми като лудия Пол Гаскойн.
Един от тези уроци се е запечател здраво в главата ми. Великият Газа показваше на малки дечица, фърфалаци, стигащи само до кръста му, как се играе при центриране на нападател в малкото наказателно поле, когато си защитник. Гаскойн учеше децата, че трябва да използват не челото си, а темето си, за да удрят топката и да я пращат високо над гредата на собствената си врата – в безопасност, в коренер.
Какво направи струващият 61 млн. евро Луис преди гола на Блинд? Точно обратното на преподаваното в детския урок. 61 млн. евро за човек, който не е научил основна тънкост на играта в защита на футбола. 61 млн. евро за защитник, който не знае какво да прави в малкото наказателно поле при центриране. Това е то, съвременният футбол.
Само преди десетина години с 61 млн. евро можеше да се купи цял отбор. Преди 20 години – цяла елитна дивизия. А преди 30 – топ пет първенствата на Европа. За толкова години инфлацията във футбола стигна дотам, че да се дават пари като за цял отбор за един човек. При това ненаучен да играе футбол.
Давид Луис е само един злощастен пример. Той е продукт на съвременната маркетингова машина, която иска всичко сега, веднага, на минутата. И за да маскира липсата на качество, на грижливото изграждане и работа, хвърля баснословни суми, които да го донесат по изкуствен път. Но на терена нещата лъсват – жестоко. Там няма къде да се скриеш. И всичко се вижда.
Луис ми изглежда добро момче – упорито, всеотдайно, играещо за отбора. Но не струва 61 млн. евро. Така, както много и много "звезди" в съвременния футбол. Затова играта ще върви назад и ще линее, колкото и да се сменя и да става все по-лъскава опаковката. Защото футболът вече не е основно игра, а пари. А парите – ами те не са душа. Когато душата я няма, парите са само хартийки.
Автор: Ивайло Ачев
