Малко след като Германия се класира за 1/4-финалите на Мондиал 2014, един немски журналист попита Йоахим Льов: „Бъркам ли, или изобщо не сте доволен?” Този въпрос описва възможно най-добре грешните немски футболни копнежи. Истината обаче бе, че журналистът бе недоволен, читателите бяха недоволни, цяла Германия беше недоволна, но не и самият Льов!
След онзи мач с Алжир, спечелен с 2:1 след продължения, всички немски журналисти бяха възмутени. Хората пред телевизорите също бяха възмутени, а фактът, че Льов не беше недоволен, ги направи още по-недоволни. „Трябва ли да бъде недоволен? Трябва ли да бъда много недоволен?”, отвърна на въпроса с въпроси Льов. А след това спокойно анализира представянето на отбора си. Описа и как бавно, но постепенно питомците му са си върнали контрола върху мача. После припомни някои неписани закони на световните първенства и напомни, че за разлика от Германия, други големи футболни нации като Италия, Англия и Испания отдавна са отпаднали от турнира. По време на цялото си изявление Йоги даваше вид на много спокоен, в думите му имаше логика, личеше си, че е влязъл под кожата на отбора
Но не и под кожата на обикновените немци, неговия народ. Той със сигурност е чул ръмженето им, защото в 1/4-финала с Франция върна Лам десен бек и пусна Клозе титуляр в нападение. На практика така селекционерът изпълни желанията на хората, а освен това победи (1:0).
На пресконференцията след мача обаче изглеждаше тъжен. Един английски журналист го попита за титлата. „Мдаа, титлата е хубаво нещо”, отвърна набързо той. Изминаха вече 12 г., откакто бундестимът игра за последно на финал на световно първенство. Това се случи през 2002 г. в Йокохама, когато Бразилия победи с 2:0. А след онзи мач имаше грандиозен банкет в един японски хотел. Беше паметна нощ. Тогавашният канцлер Герхард Шрьодер и основният му политически съперник Едмонд Щойбер пропътуваха половината свят, защото видяха шанс да станат част от картинката, ако бундестимът грабне световната титла. А в крайна сметка останаха встрани от картинката на онзи банкет със студена кухня. Повечето играчи бяха по къси панталони и джапанки. Имаше песни и танци, атмосферата беше като на круизен лайнер. Подобно на много други случаи в историята на немския футбол онзи отбор се промъкна до финала след три победи с по 1:0 в директните елиминации.
От тогава до сега обаче се случиха много неща. Ангела Меркел измести Шрьодер и изглежда като канцлер от вечни времена, Оли Кан не е вратар, а коментатор на ZDF, а немският футбол вече не е само успешен и ефективен, а и хваща окото. Благодарение на Йоахим Льов. Повече мачове от него начело на бундестима е печелил само Хелмут Шьон. А междувременно покрай победата на Франция се затвърди тенденцията под ръководството на Йоги бундестимът да влиза неизменно в четворката на всеки голям турнир. Изглежда обаче, че той е представител на някаква друга нация, а не на онази, която се събра покрай студения бюфет в Йокохама. Сега играчите са пъргави и пълни с идеи и не връхлитат като танкове противниковата защита, а предпочитат да направят един финт повече, вместо да вкарат някой грозен гол. Светът вече не им се присмива, а им се възхищава. Сега те създават повече положения, отколкото голове вкарват. И Германия би трябвало да падна на колене и да благодари на Льов за постигнатото. Някак странно обаче в родината му нито го обичат, нито го разбират!
В дните преди бундестимът да се класира за 1/2-финала срещу Бразилия, в Германия се дискутираше усилено каква ще бъде съдбата на Йоги, ако загуби от селесао, или път загуби на финала. Споменаваше се даже вариантът той да си отида като световен шампион. Преди мача с Франция пък много от немските журналисти вече бяха написали на компютрите си въпроса за оставката на селекционера. И изглеждаше така, сякаш с него вече е свършено. Много е любопитно да слушаш причините, заради които той би трябвало да се оттегли. Според едни носел часовника си на грешната ръка, според други си боядисвал косата, трети пък не харесват, че рекламира шампоаните „Нивея”, четвърти не харесват гласа му, защото не пасвал на вида му, пети го смятат за упорит и арогантен селяндур, който не може да взима решения и т.н. На практика излиза, че каквото и да направи, Льов няма как да излезе прав. Ако печели, печели заради отбора, ако губи, губи заради собствените си грешки. И никой, особено журналистите, не му вярва! Единственият друг селекционер в това положение на мондиала бе селекционерът на Камерун Фолкер Финке, немец, чужд човек, също като Льов. Африканските журналисти открито поискаха главата му след загубата с 0:4 срещу Хърватия в груповата фаза.
Очевидно е, че всички немци се нервират, че Льов не иска да напуска с оглед на договора му до лятото на 2016 г. Той си харесва работата и не иска да спира. Да води отново клубен отбор не му изглежда атрактивно. А против него пишат най-вече хората от неговaта генерация, които са играли футбол, който помиташе всичко по пътя си, а сега обикалят по телевизионните студии и разказват за едно време. Има какво да разказват, защото са били по-добри футболисти от Льов, но от повечето от тях след това нищо не е излязло! Иначе за Йоги не може да се твърди, че не е имал талант, защото е вкарал много голове за Фрайбург. Вероятно късметът му е, че не е стигнал до най-високото стъпало в играта. Да, хубаво е да се говори за миналото, но истината е, че тогава футболът ни е бил бавен и не е ставал за гледане
И единственото, което ни е останало от него, са титлите.
Докато резултатите на предшествениците му са били на приливи и отливи, в кариерата на Льов успехите са постоянна величина –втори, трети и пак трети. Но това не стига на немците. Те искат титлата. Йоги обаче не може да приеме подобно отношение. Той не може и да разбере защо се очаква да подаде оставка, независимо дали след загуба срещу Франция, или Бразилия. Тези претенции противоречат на неговите разбирания за футбола. Не му харесват всичките сметки. Сметки, които показват, че е време на Германия пак да прибере световната титла. Какво обаче означава всичко това? Със същите аргументи може да пожелаем да почне и нова световна война!
Иначе фактите сочат, че Йоги би Франция, но не и противниците си. Той още усеща дъха им във врата си. Въпреки че победата над Петлите напомняше много бундестима под ръководството на Руди Фьолер на Мондиал 2002. Тичане, търкаляне, добър вратар, добро отиграване с глава и победа с 1:0. Тогава беше така, сега пак е така. Реакциите обаче са съвсем различни...
Aлександър Оланг
