Историята с министерските оставки след катастрофата край Своге показа по съвсем недвусмислен начин как в ГЕРБ интерпретират думата "отговорност". Явно там използват някакъв собствен тълковен речник.
Както и да завърши историята с министерските оставки, все ще е зле. Отзад винаги ще наднича една информация от миналата седмица: когато научили за катастрофата край Своге, в ГЕРБ твърдо се обявили против евентуални министерски оставки. Преобладавало убеждението, че щом някой подава оставка, значи приема, че има вина. А това било изключено.
Откакто стана ясно как са протекли дебатите в парламентарната група, приключи и усещането за съдбовност на момента. Едва ли има значение дали някой ще остане министър или не, след като целият елит, който го е издигнал, не умее да борави с думата “отговорност”. Дори я подменя с думата “вина”, като че ли е някакъв съд.
На езика на ГЕРБ
В случая с катастрофата, отнела живота на 17 души, става дума именно за отговорност. Както и за това, че тя се носи от човека, застанал най-високо. Министрите са тези, които не са си подбрали добре подчинените, а после не са следили как тези подчинени проверяват другите под тях. Резултатът: необичайно хлъзгав асфалт, път без достатъчно знаци, неокастрена растителност, която допълнително възпрепятства видимостта, мантинела, която няма да удържи и дете, закон, който позволява да се пътува без предпазен колан...
Много наблюдатели твърдят, че това е резултат от лошо строителство, извършено в условията на корупция, но тук ще заложим на едно друго предположение - че става дума за министерства, чиито десетки звена са проспали десетки нередности, довели до смърт. И че тъкмо министрите са назначили началниците на тези звена, а после не са ги контролирали.
Според тълковния речник на БАН, “отговорност” означава преди всичко “задължението на човек да отговаря за действията и постъпките си, за действията и постъпките на други лица, за сигурността на хора, материали и др.”. Второто значение на тази дума е “съзнание за съвестно изпълнение на обществени, служебни и други задължения”. Налага се да припомним всичко това, защото парламентарната група на ГЕРБ очевидно използва някакъв друг тълковен речник. Или си е написала собствен, в който носенето на отговорност се разглежда не като елемент от обществения договор, а едва ли не като немислим акт на публично самоубийство.
Нека доуточним: по света има и други политици, които отказват да подадат оставка дори и когато бездействието им е довело до смърт. В този смисъл, ако ГЕРБ реши да опази тримата си министри, в този избор няма да има нищо уникално. Уникалното е в друго: че политическият елит по принцип отхвърля понятието “отговорност”. Не разбира значението му, не го припознава като част от длъжностната характеристика, а накрая дори препоръчва публичния отказ от императивите, които са го създали. Да отговаряш за постъпките на други хора? Да отговаряш за сигурността на трети лица? Да имаш съзнанието, че изпълняваш съвестно задълженията си? Ето три ключови изисквания към министерския пост, които ГЕРБ в момента отхвърля като неприсъщи.
Нищо ново всъщност
Не може да се каже, че това поведение на ГЕРБ е изненадващо, тъй като до този момент трите правителства на Борисов са дали достатъчно примери за това как не се поема отговорност за трагедии, причинени от нехайство или заради корупция. Обичайно за ГЕРБ е не поведението, продиктувано от чувство за дълг, а онова, което е разпоредено от лидера. Оставката на бившия министър на правосъдието Христо Иванов е единственият случай, който излиза от тази парадигма. А цялото последвало поведение на премиера показа дълбоко неразбиране на мотивите, стояли някога зад тази оставка. Показа и непоносимост към проявите на чест, достойнство и отговорност, съобразени с висотата на поста.
В този смисъл е излишно да се търси някакво разцепление в ГЕРБ: премиерът искал да получи оставките на трима министри, но парламентарната група не била готова да се съобрази с желанието му. Вътре в ГЕРБ никога не е съществувало ценностно противопоставяне. И по нищо не личи, че днес е моментът то да се прояви.
Автор: Татяна Ваксберг, Дойче веле
