Паниката е най-противопоказното нещо в критична ситуация, защото тя замъглява мисълта и пречи на трезвата преценка. А точно трезвата преценка е най-важна за точна оценка на ситуацията и за адекватна реакция.
За съжаление в момента в България се наблюдава процес, при който паниката преобладава. И то не паниката сред обикновените хора – те се поуспокоиха, защото разбраха, че действително банковата система далеч не е тръгнала да си отива. Въпросът обаче е да не продължаваме да я караме по същия начин.
От години в България банките се гледат като писани яйца – след срива през 1997 година. Когато обаче публичността и прозрачността по дадени теми, като тези, свързани с банките, не са особено големи, то почвата да се цапат ризите и ризите да се превръщат в кирливи става много благодатна – и това важи не само за България, разбира се. Затова е и абсурдно вместо да се търсят решенията на проблемите, просто да слагаме още един килим върху тях и да се надяваме, че там, под килима, проблемите ни ще се удушат.
Какво имам предвид – вчера, 30 юни, БНБ излезе с предложения за затвор за разпространяване на заблуждаваща и/или невярна информация за банка или финансова институция – до 5 години затвор. А до десет години в дранголника може да се влиза, ако от това деяние произлезе „значителна вреда или са получени значителни неправомерни доходи”.
Какво значи „заблуждаваща или невярна информация”? Когато се случи кризата с Първа инвестиционна банка, имаше масово информации в медиите за „огромни опашки” пред клонове на банката. Думата „огромна” за 400-500 души дали представлява коректна информация? Или е невярна, защото според БНБ например „огромна” се отнася до опашка от 4000 – 5000 души? Или от 400 000 – 500 000 души? Или пък е „заблуждаваща” информацията пак по същата причина?
В юриспруденцията думички като „огромна”, които представляват прилагателно и се ползват главно за определение на съществително име, могат да бъдат тълкувани в доста широк смисъл. И ето тук опираме до липсата на доверие, която накара толкова много хора да хукнат презглава на 27 юни към банките. Защото българинът не вярва !!! И никой не може да го обвини за това – никой. Няма как да вярва, след като съд и полиция за 25 години така и не успяха да заработят заедно, за да осъдят поне един кредитен милионер, поне една знакова престъпна фигура, поне един политик. Всички знаят, че в България висшите ешелони крадат безобразно. Ама безобразно. Но виновни никога няма – най-много някои риби на средно и ниско ниво да го отнесат. Като тия двамцата брокери от „Глобал маркетс” или пък Венци Чикагото. Да не би някой да вярва, че точно тези особи са спретнали плана за атака срещу ПИБ? Те може и да са изпълнители, това съдът трябва да го каже, но да са го измисли – маймуни с трици ли ловим?
Закони за защита на банките и сега има. Даже някои са доста рестриктивни – например в ситуации като при изискване на кредити от страна на финансова институция. Банката решава, че даден кредит е изискуем, на базата на счетоводни документи прави справка, изготвя се изпълнителен лист и сметките на клиента и имуществото му се запорират преди той да може да обжалва в съда. С други думи – банките действат преди да е доказана виновност в съда. Тази норма е една от защитите на банковата система срещу точенето ѝ чрез лоши кредити, но така на финансовите институции се дава инструмент за действие, който подхожда на съдебната система.
Вместо някой да измисля нови закони за по-голяма изгода и по-голямо сплашване, просто трябва да се приложат сегашните. Като не говорим за проблемите, те няма да изчезнат. В една нестабилна по обща оценка държава няма как само една система да си седи стабилна вечно. Как се стигна дотам, че конфликтът на двама души – на Делян Пеевски и Цветан Василев, доведе до поставяне на Корпоративна търговска банка под специален надзор? Кой позволи на първо място тези хора, които се сочат с пръст непрекъснато, да добият такова обществено значение? Защо да не се пише и говори за това, въпреки че Василев е банкер и управлява(ше) четвъртата най-голяма банка в България?
Банките са пазени от закона, но това не значи, че трябва да са над закона. Когато нарушават правилата, трябва да ги наказват. А медиите не са съд и съответно не може да се иска от тях да бъдат прецизни до последната буква, както и да им се вярва до последната буква – ако беше така, съдебната система за какво щеше да е? За какво е тя и сега? Защото ако само ще си забраняваме, пак ще дойдем във времената, в които и заради вицове пращаха по лагери.
