Вън религията от образованието!

Светска държава ли е България? Не се шегувам, питам се. Че не е държава, отдавна е ясно, но поне се броеше за светска. Щом обаче даде едни милиони повече на Светия синод по закон и вече взе да мирише на религия доста по-силно.

Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?

Още: Какво ще стане в Грузия?

А религията, уважаеми, е най-голямата пречка пред развитието на човечеството. Независимо за коя религия става въпрос (защото думичката "камикадзе" не идва от християнството или исляма и не значи "самоубиец", а "Божествен вятър"), кървавите изтъпления на хората в нейно име през цялата човешка история са безброй! Достатъчно е само малко да се поинтересува човек, да попрочете и ще научи – елементарни неща, които се учат дори още в училище - все още. Един от най-ярките примери за силата на религията е Константин Велики. Когато поставя фактическото начало на Византия, той прави така, че религията да стане основа на държавата. И главната причина е една – формата на управление да оцелее през вековете. Един Бог, един император – всичко друго, което не изнася на тази формула, е ерес! Този урок е добре усвоен и в други религии – "правата вяра" все е една, друго се допуска само от статистическо любопитство! Именно заради тази омерта, много велики човешки умове са били спирани да разцъфнат през вековете – достатъчно е да си спомним например Ян Хус, а други велики умове е трябвало да се съобразяват с религията, ако не искат сами да проверят доколо верни са тезите ѝ – Галилео Галилей например.

Това съвсем кратко припомняне на историческите вреди от религията е изключително необходимо щом говорим за планове за бъдещето. Такъв план е и Националната стратегия за детето, по която позиция изказа Българската православна църква. Разбира се, за да не минаваме в другата крайност, всяка една позиция следва да я разгледаме, но в никакъв случай да не ѝ даваме повече тежест, отколкото сочи логиката – точно това, което Църквата никога не е искала. И така – нека подходим към църковната позиция по-светски.

1. "Чрез религиозното образование в детските градини и училищата се образоват не само умовете, но и сърцата на най-малките членове на нашето общество. Това ще рече, че заниманията по Религия (в частност: Християнство-Православие) откриват на децата святата тайна за това, че човекът е създаден по Божий образ".

Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС

Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?

При изричането на точно тези думи вот БПЦ относно Стратегията на децата следва буквално да спрем да слушаме каквото и да е нататък. Реално църквата иска децата да бъдат учени, че са създадени по образ на Бог и да забравим всички научни открития относно еволюцията на живота на планетата, включително човешкия, които продължават да се трупат. Науката не е дала отговори на всеки въпрос, който си поставяме, но търси отговори на база научния метод – изследване на дадено явление, изграждане на хипотеза за съществуването, проверка на хипотезата посредством практически експерименти. Религията залага изключително на вярата – но вярата в това, което тя казва, защото така казва – без експерименти и без доказателства за правота. Ако ще развиваме такова образование, по-добре направо да хлопваме кепенците и да слагаме катинара.

2. "Водещият принцип "Всички права за всички деца" създава дисбаланс в Националната стратегия за детето 2019-2030 г., защото абсолютизира правата на детето, сякаш то може да бъде разглеждано като пълноценен субект извън своето семейство и извън йерархичните отношения с родителите му. Родителите не бива да бъдат лишавани от правото им да осигуряват и да избират вида детско възпитание и образование според своите морални, религиозни и педагогически убеждения".

Всъщност, уважаеми попове, стратегията е ЗА детето, затова и следва на първо място да са неговите права. И причината е много проста – то не може да ги защити, затова държавата т.е. възрастните го правят – от други възрастни. Родителите имат право да възпитават както искат детето си, стига това да не пречи както на развитието на самото дете, така и на обществото. Или по-просто казано – демокрацията като строй, а уж в нея живеем, допуска да правим каквото желаем, стига да не пречим на другите. Това е ключовото – да не пречим на другите! Точно това условие изключва да правим абсолютно всичко, което ни се ще. Иначе стигаме до момент, в който на някои им се ще да набиват по 10-20 шамара на ден на детето си, защото са неудовлетворени от собствената си незначимост, или дори по-лоши неща. А ролята на държавата да предотврати такова нещо е добре да бъде по-силна заради един прост факт – колективният разум!

Тук, обаче, подкрепа и за позицията на църквата – не бива да се пресолява манджата и да се измества родителят изцяло. Гаранция може да е само работещата съдебна система – но такава в България има само на думи и точно затова са основателни страховете "джендър идеология" в тази насока! Държавата ги подклажда и сама, когато в стратегията влиза механично прехвърляне на механизми и термини от други системи, които работят съвсем различно от нашата. Например – че що е то телесно наказание предстои да се дефинира! Ето това директно поражда недоверие – правиш стратегия без изчистени термини!

Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул

Още: Иран: Страх и объркване от краха на Асад

3. "По-хуманно и съответстващо на божествения закон е да се говори на децата и младежта за ценността на живота, брака и детерождението, отколкото да им се внушава, че забременяването е лесно отстранимо, че абортът е суверенно право на майката или че двама или повече души могат да живеят без брак и да съжителстват на семейни начала, включително и ако са от един и същи пол".

Тази тема е абсолютно строго индивидуална и единствената твърда величина тук е лекарската преценка дали има опасност за детето. Оттам насетне решението следва да е първо на майката, после и на бащата – и то да е водено единствено и само от мотивите им дали са готови да дадат всичко от себе си, за да расте бъдещето дете като човек. И на първо място в това уравнение е обичта – ако нея я няма, всъщност говорим само за физическа обвивка. Съответно нека Църквата каже – духовното или физическото?

За финал напомням - един от основните профили на джихадистите-камикадзе, заради които редовно медиите "гърмят", е сексуалната им неудовлетвореност, а тя се формира когато е пълно с табута спрямо познанието за тялото - и с гигантски религиозни лъжи що е то секс. Това е резултатът от "религиозно образование" - сещайте се за него, когато твърде много ви забрули "божествения вятър"!

Автор: Ивайло Ачев