Популярната сентенция за Рим, Вечния град (la Città Eterna), пренася съдържанието си върху Свещения град - Йерусалим. Повече от двадесет пъти завладяван и разрушаван, и днес той отново е пресечен пункт на международното напрежение, което всеки момент може да избухне в пореден конфликт, носещ в себе си всички болезнени остатъци от вековете.
Борба за надмощие, религиозни страхове, геостратегически интереси и пробудените демони на спомена - всички пътища водят към Йерусалим - града Голгота.
Чия собственост е?
По време на Арабско-израелската шестдневна война през 1967 г., която е блестящ успех на Израел срещу съседите му Египет, Йордания и Сирия, Йерусалим е превзет, а нови 600 000 араби попадат под властта на евреите в окупираните зони на ивицата Газа, Западния бряг на река Йордан, Голанските възвишения и Синай. Военната операция дава на евреите силен стимул през 1980 г. да заявят Йерусалим като своята "вечна и неделима" столица.
Източната част на града обаче, където се намират основните свещени места за трите Авраамически религии - юдаизъм, християнство и ислям - попада под претенциите на палестинците, които искат да провъзгласят своята по "историческо право" държава.
Палестинската автономна област се поддържа от целия ислямски свят и останалите арабски държави. Това генерира периодична ескалация на напрежението и е една от фундаменталните причини за кръвопролития от десетилетия насам.
Претенциите на Израел към Свещения град обаче не бяха признати от международната общност, която като отговор на фактическата анексия на Йерусалим, разположи дипломатическите си представителства в Тел Авив. И до ден-днешен евреите не гледат с добро око, когато чуят, че градът е столица на Израел. А Тел Авив е като мираж в пустиня, пропита с кръв - малък модерен свят.
Сред толкова много погледи
Близкият изток, Европа и ислямският свят вече предупредиха за предстоящите последици от преместването на посолството на САЩ в Йерусалим и по този начин признаването на града за столица на Израел. Поведението на американския президент е добре дошло, разбира се, за страната - така властите ще заздравят позициите си в иначе спорната легитимност за колониите в източната част на града.
Погледите се обърнаха от Свещения град към "свещения" подпис на Тръмп, който трябваше да поеме едно умишлено отлагано решение на своите предшественици с мотива, че статутът на Йерусалим трябва да бъде установен в диалог между Израел и Палестина.
ООН, Йордания, Арабската лига, Саудитска Арабия, Ливан, Палестинското ислямистко движение "Хамас", Турция, Германия, Франция, представители на ЕС и България вече реагираха с позиции, които в общи линии звучат така: "Признаването на Йерусалим от САЩ ще навреди на крехкия покой в Близкия изток". Мирът обаче изглежда повече като абстрактна категория и почти никога не е бил цел, а средство в една или друга посока. Американците най-добре знаят това. И действат.
Преди дни вестник Politico съобщи, че Държавният департамент на САЩ е предупредил посолствата на страната по света за необходимостта от подобряване на сигурността малко преди Тръмп да обяви решението си. По данни на изданието предупреждението е било изпратено още миналата седмица чрез класифицирани комуникационни канали. В него се посочва "огромната загриженост на САЩ" за риска от проява на насилие срещу американските посолства след изявлението на Тръмп.
А и в известна степен той нямаше за къде да чака повече, тъй като през юни Сенатът одобри резолюция, която призовава администрацията във Вашингтон да изпълни гласувания още през 1995 г. закон за преместването на посолството на САЩ в Йерусалим.
Какво печели Тръмп?
Американците от десетилетия участват в мирните преговори между Израел и Палестина чрез умела, ювелирна дипломация. Признаването на града за столица автоматично означава загуба на американските позиции сред палестинците. Нещо повече, гневът на международната общност се акумулира около Тръмп, който със сигурност няма нужда това.
За САЩ Израел е мост към влиянието им в региона, където дрънкането на оръжие не е спирало от времето на Шестдневната война (или ако предпочитате - от Първия кръстоносен поход насам).
Преди две години американският анализатор Питър Уебър в коментар за изданието The Week отбелязва, че "..Поради причини от нравствен, исторически и стратегически характер САЩ от дълго време подкрепят Израел. Страната е един от основните получатели на американска помощ и разполага с достъп до първокласно американско оръжие, за което съседите ѝ могат само да си мечтаят..".
Нещо повече, трябва да е ясно, че САЩ са основният защитник на Израел както във военно отношение, така и пред Организацията на обединените нации. Както Израел, така и останалите страни в региона са своеобразен заложник на външната политика на Вашингтон, а действията на Тръмп събуждат отново демони в измамното иначе уталожено напрежение.
Американският президент изглежда като "обединител" за Йерусалим само в очите на Израел. За всички останали Свещеният град ще бъде отново разделен, а пътищата към него - трудни. И така е било винаги.
Автор: Румен Скрински
Снимки: Getty images/Guliver
