Късно снощи стана ясно, че Върховният административен съд (ВАС) е приел за основателна жалбата на Единната народна партия (ЕНП) срещу скандалното решение на ЦИК за медийни пакети за предстоящите избори на 6 ноември.
Припомням, че комисията забрани на партиите, коалициите и инициативните комитети да ползват медийните си пакети в изборите за президент и за агитация по въпросите на референдума в интернет сайтовете. Според решението медийните пакети трябваше да се използват само в телевизии, радиа и вестници с национален обхват.
Тезата, която ЦИК защитаваше в съда е, че сайтовете не са медии. Да, правилно прочетохте. Сайтовете-не-са-медии! „Аргументът“ беше, че щом онлайн медиите не били регулирани от СЕМ, значи не били медии.
Да оставим това на страна за секунда и да видим какво казва наскоро приетият от парламента Изборен кодекс.
Според него партиите, коалициите и инициативните комитети, които нямат държавна парична субсидия и участват в кампаниите за президент и за националния референдум на 6 ноември, имат право на медиен пакет от 40 000 лв. за агитация. ЦИК обаче реши, че формациите имат право да използват ресурса само в телевизии и радиа с национален обхват и в печатни медии с национален тираж. Така на практика онлайн медиите, местните електронни медии и регионалния печат отпадат от доставчиците на медийни услуги, в които по закон може да се извършва агитация с държавните пакети. Дори националните вестници попаднаха в обхвата на решението в последния момент - в първоначалния вариант на решението, предложено от председателката на ЦИК Ивилина Алексиева, присъстваха само телевизии и радиа с покритие в цялата страна.
Както може да се очаква, от комисията категорично отказаха да кажат кой е вносителят на скандалното решение. И не само това, ЦИК отказа да покаже дебатите по въпроса, но това не е нищо ново. В последните години почти всички дебати в един от най-важните органи у нас минават при заглушени микрофони, което е изключително удобно, но само за неговите членове. За медиите остават скрити авторите на такива предложения и така мотото на българските политици "всяко чудо за три дни" се потвърждава.
Това обаче няма да е един от тези случаи, защото този път ЦИК премина границата, като се опита безпрецедентно да изключи най-големият разпространител на информация - интернет от "шапката на медиите". В съвременните социално-културни и комуникационни условия възприемането на интернет като възможност за размяна на информация е предпоставка за развитието на обществото. За избирателната комисия обаче това не важи!
ЦИК не разбира, че електронни и печатни издания вече са надскочили националния обхват и са с международно разпространение, благодарение на интернет. ЦИК не разбира и че онлайн медиите не могат да бъдат отделени, както и че медиите отдавна не се делят на такива с национален и регионален обхват.
И след всичко това възниква един единствен въпрос:
В кой век живее ЦИК?
Автор: Ивайло Анев
