Стоте дни на президента Плевнелиев дойдоха някак бързо и бяха самоотчетени някак непривично. Той сам поиска думата - на пресконференция, за да каже какво е почнал, какво е свършил и какво смята да прави в близкото бъдеще. Малко като превантивна мярка - за да затвори устите на дежурните критикари, като ги изпревари.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Няма лошо. Плевнелиев, за свое успокоение, би трябвало да е знае, че, първо, нито Желев, нито Стоянов, нито Първанов зачетоха стоте си дни, за да се изповядат. И, второ - че дори нищо да не бе направил за тези сто дни, той пак щеше да е свършил повече от предшествениците си за момента.
Стига му дори само изявлението от втората седмица, че през неговия мандат ченгетата няма да имат място в институцията, която ръководи, и в службите, за които отговаря.
Вярно е, че друго беше времето, но нека все пак да си спомним как беше при предшествениците му. На Желев, като първопроходчик на демократичните сили, не му бе лесно в ония поначало ченгесарски години. Той обаче не пророни и дума по темата, даже назначи сред първите си съветници довчерашен оперативен работник от ДС, взе като част от екипа си и безброй хора с досиета. Стоянов само се пенявеше, че ще реши въпроса с бившите агенти "веднъж завинаги", но така си и остана - с оправданието, че липсата на втори мандат му е попречило да направи това.
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
За Първанов пък какво да говорим - той самият беше президент с агентурно минало и логично се бе обградил само с ченгета.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Какво още показа в 100-те си дни Плевнелиев? Разбира се, че не остана само с нетърпимостта към бившата агентура. Отчете изпълнение на пет от общо двадесетте си заявени приоритета, което прозвуча вярно, но и малко наивно. Личи му и от самолет, че е нетърпелив да работи, а това излъчва припряност, което не е добре за президент. Позитивен е, което пък предварително заредените с отрицание наблюдатели определят като бодрячество. Може и да има някаква истина в това, но важното е, че новият български държавен глава има визия за работата си занапред.
Критикарите му все още не са решили дали технократският му уклон, който си личи ясно и в президентските му изяви и който той съзнателно си е поставил като направление, е позитив или негатив. Чудят се да го обвинят ли или да го похвалят за това. За да стигнат до отговора, задължително трябва да се върнат при предшествениците му.
Желев бе първопроходец, който направи куп грешки. Не измърда и милиметър от чисто политическото си мислене, което го вкара в безброй партийни разправии, за общо учудване, най-големи и най-шумни именно с бившите му политически съмишленици. Стоянов, бидейки поначало човек на суетата, предпочиташе външнополитическите изяви, в които имаше известни успехи. Също влезе в безсмислени дружески битки, което в крайна сметка обезсили държавата и я сложи в ръцете на човек, който не я заслужаваше. Първанов, се отдаде на тежки баталии за запазване на специалните служби и подчини цялото си президентстване - при това в два мандата - на тази кауза. Заедно с това изплете безброй интриги, организира комплоти - и на политическите си противници, и на своите от БСП и левицата - че те направо му станаха втора природа. И в момента, забравил, че вече не е първият по конституция, не мирва. Плете ли, плете Първанов, за да се смести някак пак на върха на политиката...
Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул
Още: Иран: Страх и объркване от краха на Асад
За президента Росен Плевнелиев ще е полезно, ако разбере, че на всички трудно се угажда. "Баща и обединител на нацията" е добре звучаща фраза, чудесна, но, за съжаление, неосъществима. И това го знае всеки, дори и този, който първи я е употребил. Плевнелиев просто трябва да следва себе си, нека си бъде и технократ, полезен за България като президент, както беше полезен като министър. И да спре да му пука как изглежда в очите на другите. Да се старае, но да не се престарава, че бие на очи.
И да продължи да се усмихва, но не непременно. Така всичко ще си бъде на мястото.
Защото на България наистина й трябва президент на място!
