Едва ли някой се съмнява, че убийството на Борис Немцов има политически оттенък. И едва ли някой си мисли, че то ще бъде разкрито – може, след като разкрият убийството на Джон Кенеди.
Убийството на Немцов насред улицата носи типичните белези на атентат. Всички улики сочат очевидното - Немцов беше прострелян с четири куршума в гръб от преминаваща покрай него кола - целенасочено; покушението беше извършено в навечерието на подготвяната от руската опозиция голяма демонстрация на 1 март в московския регион Марино под мотото "Пролет" - срещу руската политика в Украйна; от години Немцов е един водещите критици на Путин и е сред организаторите на протеста срещу руския президент днес (1 март), пише Deutsche Welle.
Отново според германското издание Немцов се е канел да оповести факти и документи за участието на Русия в конфликта в Украйна и за наличието на редовни руски войски в Донбас. Дали обаче отговорът е толкова прост?
В крайна сметка има две наистина сериозни версии за показното убийство на най-големия опозиционер на Путин. Първо, това е дело на Кремъл. Ясно е защо – колкото и незначителен на повърхността трън да е Немцов за човека с 86% рейтинг, все пак малките камъчета са тези, които преобръщат колата. Точно в момента, след като е притиснат от „световния полицай”, Путин не може да си позволи и миниатюрни камъчета. Защото неговата власт се крепи на страх от авторитета му. И ако авторитетът поддаде, той ще бъде изяден – от вълците, които сега са най-верните му съратници и са познати под общото име „олигарси”. Същите, имащи закалката на КГБ, както и той.
Вторият вариант – убийство, извършено от САЩ, за да предизвика пукнатини в Русия. Също не е изключено – случвало се е в миналото, ще се случва и в бъдеще. Защо не сега, когато Москва и Вашингтон всъщност воюват?
Ако някой се съмнява, че в момента светът е свидетел на сблъсък на почти всички фронтове между Русия и САЩ, нека най-после види Украйна. Там беше използвано истинското гражданско недоволство от състоянието на корупция и изостаналост на страната, за да се намеси дългата ръка на Чичо Сам и да „побутне” нещата в свой интерес. Интересът, който със сигурност не е на демокрацията и добруването на всички. Когато се стигне до борба за власт между поне две крайно различни и стоящи на противоположни позиции сили, оръжията може да се намесят в някакъв момент, тъй като само с пропаганда невинаги става. С истински аргументи пък хич не става. А когато дойдат наред оръжията, хоризонтът се стеснява до две крайности – ние сме добрите, те са лошите. Сменят се единствено „ние” и „те” – според това от коя страна гледаш. Хоризонтът на „ние” и „те” се създава най-лесно с кръв – по възможност на някоя видна фигура. Такава като Немцов.
Украйна е твърде близо до България. И ние няма да се разминем, както вървят нещата. Лошото е, че едва ли има какво толкова да направим – така сме си постлали през годините. Ще дойде момент, в който ще бъдем изправени пред избора на „ние” и „те”. Тогава вече ще стане страшно.
На този свят има твърде много оръжия, които са способни да го унищожат. Има и твърде много хора, които не могат да живеят в мир – защото трябва да съжителстват, а не да живеят, сякаш са единствени. А от този тип хора има и не толкова малко, които контролират оръжията, способни да унищожат света. И засега той оцелява само защото тези хора не са толкова изкукали, че да прекрачат границата. Но докога?
Автор: Ивайло Ачев
