"Грийнпийс" - България изнесе лекция на правителството на Росен Желязков и в частност - на енергийния министър Жечо Станков, за това какво означава понятието "енергийна общност". Според екологичната организация държавата неправилно борави с него, като опитва да брандира новата си инициатива за изграждане на слънчеви инсталации върху общински и фирмени сгради и паркинги. Това се случи на официално събитие в Министерски съвет на 20 март, когато беше обявено, че това ще се прави от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) с пари от Българската банка за развитие (ББР).
Тогава от кабинета обявиха, че става въпрос за „изграждане на най-голямата енергийна общност у нас”. По смисъла на закона, а и по същността си, енергийната общност представлява нещо съвсем различно, посочват от "Грийнпийс".
В своя позиция, изпратена до институциите днес, 3 април, организацията насърчава инвестирането във възобновяема енергия, особено в урбанизирани територии и нарушени терени. "Но използването на понятието „енергийна общност“ само защото е модерно, без нито един от критериите за такава да е на лице, е некоректно", посочват експертите.
"Според мен правителството може би не е наясно какво представлява енергийна общност. Ние приветстваме всяка форма на възобновяема енергия, която дава възможност на общините да бъдат по-самостоятелни, на бизнеса да бъде по-самостоятелен, но това не представлява енергийна общност. По-скоро смятаме, че те употребяват доста погрешно понятието, може би, от една страна, за да заблудят хората, или, от друга, за да изглежда по-интересно и актуално. Но със сигурност това, което е изнесено в публичното пространство, не е енергийна общност – то е план за инвестиция в местен ресурс от възобновяема енергия", обясни пред Actualno.com Кристиян Димитров, координатор кампания „Енергийни общности“ в „Грийнпийс“ – България.
От организацията са предложили среща с правителството, като очакват официален отговор.
Още: Какво е устойчив начин на живот и как с него пазим Земята? (ВИДЕО)
Какъв е планът на правителството?
Амбицията на правителството "Желязков" е да създаде "най-голямата енергийна общност", която да намали сметките за електроенергия и да даде възможност на Електроенергийния системен оператор да балансира тази енергия "по най-добрия начин при наличие на излишък", по думи на министъра на енергетиката Жечо Станков. Тогава бе подписан Меморандум за сътрудничество за реализиране на програмата за ускорено внедряване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) върху обществени сгради. По думите на министъра, тази инсталация ще бъде използвана от общините веднага след изграждането ѝ, като те ще имат свободата да определят начина на изплащането ѝ във времето.
Снимка: iStock
Финансовият модел гарантира, че изплащането няма да надвишава постигнатите енергийни спестявания. Освен това част от тези спестявания ще могат да бъдат запазени в полза на общините, като срокът за изплащане на инсталацията може да бъде удължен, за да се инвестират освободените средства в общински сгради и други проекти.
Също така в Закона за държавния бюджет ще бъде предвидено изключване на т.нар. "Еско договори" от нормите, които ограничават общините при привличането на външни средства. С този финансов механизъм се решават два основни проблема, посочи Станков, цитиран от БТА. Той припомни, че от години общините и бизнесът търсят възможности да инвестират в собствени енергийни мощности на местата, където консумират електроенергия. Единият проблем е свързан с финансирането, а другият - с липсата на ноу-хау за ефективното управление на тези инсталации. Създаването на специално проектно дружество решава и двата проблема, твърди той. Общините, при желание, ще могат да се обърнат към това дружество, което е 100 процента собственост на Електроенергийния системен оператор, без да използват общински средства, за да бъде изградена фотоволтаична инсталация със система за съхранение на енергия.
Още: "Чешмите в България": Проектът, който казва "да" на хубавата питейна вода и "не" на пластмасата
"За разлика от други мерки, тук говорим за рециклируем ресурс", изтъкна вицепремиерът Томислав Дончев, изразявайки надежда, че тази първа стъпка ще бъде надградена заради огромния потенциал, предаде БТА.
Меморандумът беше подписан от Българската банка за развитие (ББР), Електроенергийния системен оператор ЕСО, Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) и Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).
Енергийните общности у нас: добри инициативи, но ограничени от законодателството
Най-общо казано, енергийната общност е група от хора, които заедно произвеждат енергия от възобновяеми източници. Това става възможно, когато заедно с приятели или съседи решите да инвестирате в соларни панели (или друг вид технология), с които да произвеждате енергия, да я употребявате и да пестите от сметките си. Основното предимство на енергийната общност е, че контролът на изградената система е в ръцете на нейните членове.
Енергийните общности дават възможност на хората да бъдат независими от големите производители и разпределители на електроенергия. Въпреки че са финансово изгодни и позволяват голяма самостоятелност, целта на енергийните общности не е директната печалба. Те имат по-скоро екологични, социални и икономически аспекти – основават се на екологично чисто производство на енергия, стимулират сдружаването между хората и позволяват създаване на нови работни места.
Още: Станции в градинки вместо до шосето: Крие ли се колко мръсен е въздухът в София?
Енергийната общност може да е и партньорство между гражданите и общината. В Габрово е единствената подобна активна енергийна общност в България. Община Габрово и участниците в общността обединяват своите ресурси, финанси, терени, познания и енергия, за да изградят заедно източник за собствена енергия. Пилотният проект е изграждане на ВЕИ за производство на 100 kWh електрическа енергия, а стойността на инвестицията е малко под 160 000 лева. Инвестицията се реализира в Регионалното депо за неопасни отпадъци на общината.
Налице са и други добри примери. "Имаме една (енергийна общност - бел. ред.), инициирана от Община Бургас, която все още не е активна. Има такъв проект и в София. Това са три инициативи, които са добър пример, от една страна. От друга, и те не изпълняват всичките критерии на енергийната общност, защото законодателството не им позволява", споделя ни Кристиян Димитров от "Грийнпийс".
"Има големи дефицити в законодателството, които пречат реално енергийните общности да се осъществят такива, каквито трябва да бъдат и каквито Европейският съюз е казал, че трябва да бъдат – в помощ на гражданите, с възможност да споделят енергия, да не бъдат дискриминирани, тази енергия да бъде споделяна свободно, да не бъдат налагани допълнителни мрежови такси и т.н. Нашето законодателство не е транспонирано правилно", смята той.
Позицията на "Грийнпийс": какво е енергийна общност?
Водещата експертна неправителствена организация в сферата на енергийните общности - "Грийнпийс" - България - поздрави желанието на институциите да развиват собствени фотоволтаични мощности върху покривите на административни и бизнес сгради. "Тази инициатива ще допринесе за спад в употребата на изкопаеми горива и повишаване на енергийната ефективност чрез местно производство на чиста енергия. Също така ще повиши устойчивостта на институциите към зачестилите прекъсвания на електрозахранването и към все по-динамичните цени на електрическата енергия на свободния пазар, като по този начин ще освободи по-голям финансов капацитет за изпълнението на основните функции", отчитат от организацията в писмото до властта.
Снимка: iStock
Те правят уговорката, че такава заявка можеше да бъде направена още след приемането на Директивата за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, което стана реалност през 2018 г. при българското председателство на ЕС. Все пак тази стъпка в оползотворяване на покривите ще доближи страната ни до енергийната децентрализация и независимост от внос на изкопаеми горива, отчитат от "Грийнпийс".
"Въпреки всичко това сме изненадани от начина, по който е употребено понятието „енергийна общност“ тук. Направените в медиите изказвания са твърде оскъдни, за да може обществото да си създаде информирана представа за намеренията на институциите в лицето на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и Българската банка за развитие (ББР). Притеснени сме, че дори малкото налична информация показва, че представителите на тези институции не са запознати с определението за енергийна общност и принципите ѝ на работа. Или пък се опитват да „опаковат“ с положителни понятия като „енергийна общност“ проект, който в действителност представлява просто намерение за производство на възобновяема енергия върху публични сгради – и така да заблудят аудиторията", пишат от "Грийнпийс" - България.
Според Директивата за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници (2018/2001), преписана буквално в българското законодателство, общността за възобновяема енергия следва да се основава на няколко основни принципа:
- „достъпност на всички потребители за участие в общности, включително домакинства с ниски доходи и уязвими клиенти“ (чл.18б, ал.3, т.6 от ЗЕВИ);
- „се основава на открито и доброволно участие, независим е и е ефективно контролиран от акционерите, съдружниците или членовете му“ (Допълнителни разпоредби §1, т.56, а от ЗЕВИ);
- „има основна цел да осигурява на своите акционери, съдружници или членове или на районите, в които оперира, не толкова финансови, колкото екологични, икономически или социални ползи“ (Допълнителни разпоредби §1, т.56, г от ЗЕВИ).
"От гореспоменатото следва да отбележим, че проектът за изграждане на „най-голямата енергийна общност“ не дава възможност на всички възможни потребители да станат нейни членове, участието не е открито, а основните му цели са чисто финансови – спестяване на сметки за електричество", посочват от "Грийнпийс" - България.
Снимка: iStock
Още: За да няма населени места без вода - какво ще направят общините: Говори Силвия Георгиева (ВИДЕО)
"С цел спазване на най-добрите международни практики, ще се опрем и на седемте принципа на Международния кооперативен алианс, които се считат за златен стандарт в управлението и създаването на енергийните общности и които са възприети от най-голямата съсловна организация – Европейската федерация на енергийните кооперативи (REScoop):
- Доброволно и отворено членство;
- Демократичен контрол на членовете;
- Икономическо участие чрез пряка собственост;
- Автономия и независимост;
- Образование, теоретична и практическа подкрепа;
- Сътрудничество между кооперативите;
- Загриженост за общността.
И тук виждаме, че в проекта липсват ключови елементи, за да можем да го наречем „енергийна общност“. Освен невъзможността на всеки желаещ да вземе участие, липсва и демократичният контрол, тъй като собствеността на инсталацията не е на гражданите (членовете), а в ръцете на държавата. Няма я и възможността за вземане на решение чрез гласуване, тъй като единствените членове ще бъдат държавни (общински) структури. Инсталацията няма автономност и независимост", отбелязват още от организацията.
Енергийните общности са признати от Европейския съюз като важен инструмент за справяне с редица предизвикателства: климатичната криза, енергийната бедност; за повишаване на енергийната ефективност и дела на възобновяема енергия, децентрализация и демократизация на електроенергийната система, а също и постигане на стабилност, независимост и устойчивост на местно ниво.
Още: Напред към алтернативната енергия: Как е в ЕС и по света? (ВИДЕО)
Нужда от промени
"Крайно време е и България да припознае този модел и да стимулира създаването на проекти, инициирани от самите граждани, а не дирижирани от държавата. По този начин ще се стимулира местната икономика, предприемчивостта и устойчивостта на гражданите, изправени пред прага на либерализацията на електроенергийния пазар. За да може да се случи всичко това, е редно да се предприемат мерки за премахване на бариерите пред енергийните общности, както е записано и в Преходните и заключителни разпоредби на ЗЕВИ (§ 73, ал.2). Срокът за изпълнение на това законово задължение изтече преди повече от година - на 01.03.2024 г. До този момент не са предприети никакви действия в посока премахване на „необоснованите регулаторни и административни пречки“ (чл 92б, ал.5, т.1 от ЗЕ; чл.18б, ал.3, т.1 от ЗЕВИ) и въвеждане на подзаконовите нормативни актове (Наредба 6, Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия) в синхрон с основния закон", заявяват от организацията.
Още: Страни - жертви на климата: България е в топ 10. Защо демографията ни прави уязвими?
Снимка: iStock
"В информацията, предоставена в публичното пространство, като възможност се споменава и споделянето на собствено генерираната електрическа енергия между отделните членове на общността. Именно пречките пред такова споделяне бяха идентифицирани от доклад на Агенцията за устойчиво енергийно развитие като най-голямото предизвикателство пред развитието на модела. В момента техническата страна на тази възможност не е отразена в подзаконовите нормативни актове, макар в основния закон да е отбелязано, че общностите имат такова право. Също така в закона никъде не е предвидено и облекчаване на мрежовите такси при такова споделяне, което води до пълно обезсмиляне на това действие, поради факта, че мрежовите такси представляват значителен дял от общата сметка.
Важно е да се отбележи също, че въвеждането на новата Система за търговия с емисии (ETS 2) ще увеличи изключително много натиска върху домакинствата. Именно поради тази причина страната ни трябва да заеме напредничава позиция и да включи и енергийните общности в подготвяния сега Социален климатичен план. От ключово значение е да се предвидят цели и финансиране за пилотни проекти, техническа и правна подкрепа за създаването на инициативи, идващи от гражданите. Това ще даде инструмент в ръцете на хората сами да се справят с ценовите кризи и енергийната бедност.
В заключение, желаем отново да изразим позитивната си настройка към инициативите, идващи от държавата. В същото време обръщаме за пореден път внимание на законовите дефицити и нуждата от промени, така че енергийните общности да работят от и за хората. Това е от изключителна важност поради увеличаваща се опасност от изкривяване на модела и превръщането му в прост инвестиционен проект, лишен от базовите си ценности и значителната добавена социална стойност", гласи писмото на "Грийнпийс" - България.
Още: AI и климатичните промени. За метеорологията на бъдещето говори експертът Христо Чипилски
