"Нула проблеми със съседите" - доскорошният девиз на турската външна политика е безвъзвратно остарял. Много по-вярно е, че днес Турция има нула съседи, с които тя да няма проблеми. Ердоган изолира страната все повече.
Решението дойде изневиделица, а причини не бяха посочени никакви: миналата седмица турските власти отнеха лиценза за Турция на американската хуманитарна организация Mercy Corps. По този начин властите в Анкара обричат на страдания около 360 хиляди сирийски бежанци в Турция. По-трудно ще им бъде също и на много вътрешносирийски бежанци, за които въпросната организация също полага грижи. Турските власти оставиха без отговор запитването на американското правителство относно решението за запор на дейността на Mercy Corps.
Във Вашингтон предполагат, че Анкара иска да вкара Вашингтон в цугцванг. Интернет-порталът Ал-Монитор е по-конкретен: натискът цели едно - САЩ да престанат да подкрепят сирийските кюрди, които турското правителство смята за терористи.
Неуспешни дотук са всички опити на Анкара да убеди Вашингтон да припознае като свой съюзник (вместо кюрдите) бойците от Свободната сирийска армия, от която САЩ се дистанцираха. Американците се опасяват, че сред тях може да има ислямисти и джихадисти. Известно е, че официален Вашингтон не желае в никакъв случай да подкрепя радикално-религиозните опозиционни сили, още по-малко пък да ги снабдява с оръжия.
С това обаче не свършват ядовете на турското правителство. То е принудено безпомощно да наблюдава как кюрдите се договарят дори с армията на Асад. Така например с обединени усилия те успяха да отворят коридор между Алепо и Ефрат за снабдяване на населението с вода. Не помогна много в това отношение и сближаването между Турция и Русия, тъй като Москва не е против кюрдите.
Кюрдите и правителството на Асад имат общ враг - джихадистките терористични групи като "Ислямска държава" (ИД) и Фатах аш Шам, които са противник и на Москва в сирийския конфликт. Готовността на Европа да се застъпва пред американците и руснаците за турското правителство също намаля - особено след нападките срещу някои страни-членки, вкл. Германия и Холандия, които Ердоган обвини в нацистки методи. Да не говорим за това, че Германия обучава кюрдски бойци в битката им срещу ИД и ги снабдява с оръжия.
Кюрдите обаче не са единственото предизвикателство за Анкара. Лозунгът "Нула проблеми със съседите", който издигна преди пет години турското правителство, отдавна е история, пише вашингтонският мозъчен тръст Middle East Institute. Междувременно е в сила нов девиз, а именно: "Нула съседи, с които Турция да няма проблеми".
Със сближаването си с най-големия покровител на режима на Асад - Русия, Турция изгуби голяма част от симпатиите в сунитския свят, твърдят анализаторите на Middle East Institute. А Турция иска да бъде водещата суннитска сила в региона. Американската консултантска компания Stratfor пише в тази връзка, че Турция не бива да създава впечатлението за прекалена близост с Москва. Защото в обширни региони на сунитския свят Русия също има лош имидж.
Отношенията с Иран съща са нестабилни. След решаването на ядрения спор, Турция отново се сближи с правителството в Техеран. Икономическите връзки се стабилизираха, а търговският стокообмен се увеличи с 30 процента.
Но напоследък от Анкара се дочуват и други гласове. В средата на седмицата турският посланик в Израел Кемал Окем изрази загрижеността на страната си от иранските ядрени амбиции. "От стотици години имаме обща граница, която не се е променяла. Но Иран възприема Турция като свой стратегически конкурент. Затова имаме повод да работим за отслабване на иранските амбиции", заяви турският дипломат. В същото време той се разграничи и от Русия. "Честито! Вече си имате нов съсед", заяви той, намеквайки за руското присъствие в Сирия, която граничи с Израел.
Критичните нотки може да са замислени като сигнал към сунитския свят, и най-вече към Катар, с когото Турция си сътрудничи във военно отношение. Съюзът е от полза и за двете страни: от една страна малкото емирство има стабилен военен покровител, а на Турция той ѝ дава възможност да присъства отново в района на Персийския залив, откъдето трябваше да се изтегли след Първата световна война. Освен това Катар е и връзката на Турция с останалите страни от Персийския залив.
Накратко: в Близкия изток нещата изобщо не се развиват според желанията на Турция. А правителството на Ердоган все още се мъчи да налучка верния път.
Анализ на Керстен Книп за Deutsche Welle
