Безспорно тази седмица новината, която привлече най-много внимание в световен мащаб, е поредната серия от т.нар. "Панамски досиета". Новата серия си има и ново име – "Райски досиета" (Paradise Papers).
Освен ново име обаче, в "Райските досиета" няма нищо ново. Има само списък с имена – на политици, бизнесмени, спортисти, актьори, музиканти, големи компании, които са търсили и намерили начин да си спестят милиони и милиарди, вместо да ги платят като данъци. Игра, стара като света.
И докато донякъде могат да бъдат разбрани хора като Боно, като Люис Хамилтън, дори компании като Apple и Nike, че се мъчат да запазят повече за себе си от това, което са си спечелили, то наличието на имена на политици е повече от нагло и няма оправдание. Не за друго, а защото само политиците зависят изцяло от данъците на обикновените хора. Но досиета като "райските" само припомнят особено ярко, че диагнозата "политик" е глобална – няма значение какъв е по националност, той е готов на всичко в името предимно и само на собственото си "аз".
Точно такъв е случаят министърът на търговията на САЩ Уилбър Рос. Той буквално е копие на американския президент Доналд Тръмп в много отношения. Рос натрупва богатството си предимно с инвестиции във фалирали компании, в които вижда потенциал за възраждане. Още като част от Rothschild & Sons, Уилбър Рос помага на Доналд Тръмп да запази контрола на казината си в Атлантик Сити, след като Тръмп на практика е обявил фалит. Подобна услуга не се забравя и 30 години по-късно Рос е министър.
Снимка: Getty Images/Guliver
Освен министър, обаче, Рос се оказа и съсобственик на компания ("Навигатор"/Navigation Holdings), която е купувала втечнен газ от Русия и го е карала с американски танкери до Антверпен, Белгия, представяйки го по същество за американски газ. Белгия е отворила терминал за втечнен газ като част от политиката си за диверсификация на енергийните източници. Или по-просто казано – в търсене да не е твърде зависима от Русия. А компанията, от която „Навигатор“ купува газ, е "Сибур", където силното лице е Генадий Тимченко, един от приближените до Владимир Путин руски бизнесмени. Тимченко беше основна фигура и в проваления "Южен поток". Срещу него има наложени санкции от САЩ още преди три години, като те са част от мерките, които Вашингтон предприе срещу Русия заради кризата в Украйна. За Уилбър Рос, който говори пред CBC, това не е от значение – защото срещу "Сибур" няма американски санкции. За капак зетят на Владимир Путин – Кирил Шамалов, също има дял в "Сибур". А от 2014 година насам "Навигатор" прибира от "Сибур" 68 млн. долара!
По буквата на закона такива като Рос са чисти или най-малкото много трудно могат да бъдат хванати. Но от морална гледна точка – а моралът и нравствеността са основните, върху които се градят правото и закона, това всеки първокурсник по право и международни отношения го знае, със сигурност не е така. За хора като Рос явно моралът е много разтегливо понятие – най-малкото той е министър в правителство, което е подчинено на президент-републиканец, но по времето на управлението на Бил Клинтън се изявява като демократ – по-точно като член на борда на Американско-руския инвестиционен фонд!
Такива безспорни връзки много добре показват кой кой е. Парица е царица, е казал българският народ и има защо. Щом става въпрос за пари, няма републиканци, няма демократи, няма комунисти – всички стават едни и същи. И това е основен урок, който толкова лесно хората забравят – и в България, и по света. Ако някой ви осигури на вас 68 млн. долара, вие дали няма да му се отплатите в удобен случай? Ако сте платили на някого 68 млн. долара и този някой има възможност да влезе в управлението на най-голямата икономика в света, няма ли да му помагате с всички сили да успее, за да може по-късно да се възползвате от някоя много хубава услуга? И няма ли и двамата да викате, направо да се дерете с пълно гърло, че това са "фалшиви новини", когато кирливите ви ризи излязат на бял свят?
Нищо лично, всичко е бизнес - една от любимите на мнозина вечни филмови реплики. Всъщност всичко е лично - изключително лично. Моето си е мое, чуждото е общо - това е причината този свят да е толкова противоречиво място. Въобще – пада голямо пиене на кафе, докато мнозина лапат мухите и даже им е вкусно. И така – до края на света.
Автор: Ивайло Ачев
