Добре помня онзи 23 ноември 2021 година, когато 45 души отпътуваха от земния си път с последна спирка автомагистрала "Струма". Добре помня онази голяма и тежка бучка в гърлото, която те хваща в обременяващата си прегръдка и не те пуска, опитвайки се да те задуши. За нея лек така и не открих.
Фактите сега са различни, но усещането е същото. От този свят отпътуваха две млади душѝ. Две жени на 22 и 26 години.
За този период си дадох сметка, че трагедиите са като чаши отровни коктейли, които изпиваме за кратко време. Силно алкохолни и съставени от мерзост, цинизъм, чобанщина и безнаказаност. Ефектът им е ужасяващо силен, но ни държат едва седмица-две.
После отново оздравяваме.
Отново мерзостта, цинизмът, чобанщината и беззаконието пълнят на конвейер нови и нови чаши с отровната си течност, които скоро отново пресушаваме безпаметно.
И ще е така, докато нашата последна спирка също не ни завари. Докато коктейлът не отрови всички ни. Смъртно.
Автор и снимки: Ивайло Илиев
