Министерството на здравеопазването готви нови промени в Център "Фонд за лечение на деца" (ЦФЛД), които бързо притесниха граждански и пациентски организации. Те изразиха тревога, че Фондът планира да ограничи гражданското представителство и прозрачния подход по отношение на взимането на решения за лечението на деца.
Според заместник-министъра на здравеопазването д-р Атанас Кундурджиев Общественият съвет към институцията може да взима "концептуални решения", да съветва, но не и да се намесва в определянето на това дали деца да се лекуват, или не, каквото функция изпълнявал към настоящия момент. Причината според заместник-министъра е, че във Обществения съвет членували много неспециалисти, които нямали експертиза да взимат сложни решения за лечението на децата. По-рано и здравният министър д-р Илко Семерджиев изрази мнение, че сегашната функция на Обществения съвет не е такава, каквато трябва да бъде.
Пациентски и граждански организации заподозряха обаче план за ограничаване на прозрачността на работата на Фонда за лечение на деца, който често влиза в публичното пространство най-вече със скандали и неразбории.
Представители на Обществения съвет коментираха, че работата му е важна, тъй като той съблюдава за ненакърняване интересите на нуждаещите се от лечение деца за сметка на интересите на определени лечебни заведения.
И така ставаме свидетели на поредния пример за опит за реформа на парче, която вместо да върви по оста на целесъобразността, предизвиква настроения в една или друга посока. Освен всичко останало, тук се пипа по тънката струна на търпимостта, тъй като по отношение на Фонда за лечение на деца общественият интерес е вперил поглед, дори ако щете само заради последния случай на малкия Байрам Али, който се превърна в емблема на бюрократичните неуредици в здравеопазването.
Ето защо новото ръководство на Фонда трябва много добре да си направи сметката как ще изглежда в очите на обществото, което открай време буквално само лекува децата си, както може, като събира средства за операции, трансплантации и рехабилитации за хиляди болни малчугани. Заигравката със здравето им ще е поредното дъно, в което ще ударим, ако отговорните за лечението на нуждаещите се не си подобрят комуникацията помежду си и не спрат да се чудят има ли специалисти за даден вид лечение у нас, докато някое дете брои дните си.
Едно е сигурно: работата на Фонда за лечение на деца трябва да е абсолютно прозрачна, трябва обществото да знае и държи сметка за всяка една изхарчена стотинка, трябва да изисква регулярен отчет от институцията. И нещо повече, вместо да се търсят подходи към преструктуриране на Обществения съвет на Фонда, той трябва да се разшири и да докладва непрекъснато на разбираем език на българските граждани за подхода към лечението на всяко едно дете. В противен случай отиваме към едни други подходи, неприсъщи за цивилизованите държави.
Автор: Румен Скрински
