"Дискредитация" в превод означава снемане на доверието. Компрометиране значи уронване на престижа. Това са двете думи, с които може да се назове онова, което правят днес с добрите идеи – дискредитират ги и ги компрометират. Добрите идеи трябва да станат срамни и неприлични, въпреки че са доказали ефективността си не с години или с векове, а с хилядолетия. Добра идея е в една държава да живеят хора, които я обичат, смятат я за своя родина и биха я защитавали на война. Това е доказано работеща идея. Обаче вече е дискредитирана. Чрез палячовци, лъжци и патриотари.
Лоша идея е в държавата хора с различен цвят на кожата или с различни убеждения да бъдат смятани за друго качество, за подчовеци. Доказано кофти идея. Днес спекулират с нея. Ползват я за заклеймяване.
Опитът е довел човека до идеята, че чрез солидарност обществото преодолява всякакви трудности. Най-лесният пример е нашето оцеляване като народ през всички исторически изпитания. (Измисленият спор за думата „робство“ в съчетание с „турско“ е пример за техниката на дискредитиране. Едно нещо се превръща в дъвка, за да стане досадно и да отклони вниманието от най-важната част – любовта към собствената страна.)
Солидарността се е изразявала в сплотеното битие на семействата и малките селски общности. Опитът е доказал, че ценност в тези общности е семейството - дядо, баба, татко, майка, деца. То е не просто традиция, а начин за преодоляване на препятствия. Семейството е умален модел на църква. Бащата е наместник на Христос у дома. Семейството е в основата на солидарността – защото живееш заради другия. Да дадеш е повече, отколкото да вземеш.
Българската, турската, грузинската култура са източни семейни култури, битови култури с много обичаи. Един от обичаите е малките момчета да газят с крака по гърбовете на бащите си, да ги масажират, защото бащите са се схванали от работа. Примерно. Друг обичай е да се поддържат роднинските връзки между братовчеди, баджанаци, калековци, шуреи, стринки, етърви, балдъзи. Самият факт, че имаме толкова много названия за тия връзки, непреводими думи, е достатъчно доказателство за солидарността в българската култура.
Дискредитирането на идеята за традиционно семейство става чрез идеите за „еднополови бракове“, „сурогатно майчинство“, „необвързано съжителство“. Хомосексуализмът не е от вчера. Бил си е нещо легитимно още в Древна Гърция. Днес някой твърди, че в обществото ни имало нетърпимост към гей хората – на какво основание и с каква цел? Това просто не е вярно. БХК отново изрекоха невярно твърдение. Важно е да се вдига шум по темата, да имат активност, за да оправдаят съществуването си, нали така.
Поддръжниците на дискредитирането имат за цел да приравнят по обществен статус хетеродвойките с хомодвойките. И не е просто приравняване, а е документално, демонстративно, административно тъждество – и това е брак, и другото е брак. За да се принизи стойността на истинския свещен и осветен от Бога брак. Съпружеството е съюз пред Бог между мъж и жена. Всеки друг съюз е нещо друго, някаква екстравагантност, която обаче има претенцията да бъде равна с нещо свещено. И да го дискредитира.
Целта на обществения експеримент е унищожаване на обществото. На наша територия обществото вече е превърнато в сбор от неориентирани индивиди. Общ идеал? Нямате право да мислите за такъв.
Ние вече спряхме да имаме доверие на семейството, престижът му бе уронен. Ние вече нямаме собствена държава, спряхме да ѝ имаме доверие и престижът ѝ бе уронен. Ние вече нямаме своя армия, спряхме да ѝ вярваме и престижът ѝ бе уронен. И т. н. Същото е с лекарите, учителите. Но най-вече същото е със свещениците. Те първи бяха подложени на дискредитация с номерата на Фори Светулката.
Механизмът, по който се действа, е един и същи. Насажда се мнението, че добрата идея, която толкова много време ни е крепяла, всъщност не струва пет пари. Предлага се нова идея. Лекарите са търговци – това е новата идея. Даскалите са безделници, училището не е храм на знанието. Там инженерите на новите идеи са особено старателни, всяка година се въвежда нещо ново, което да отрече нещо традиционно. Защо църквата ни не е благотворително дружество? Защо не е социална служба? Защо на никого не е помогнала с нещо конкретно и материално, а само въвежда такси за требите? Тия въпроси стават основните. В умовете на 90 процента от ВиК (Великден и Коледа) християните църквата е дискредитирана.
Когато преди време казвах какво мисля, говорех за неща, които виждам още отпреди двайсет години. Това звучеше като мое лично мнение, каквото в действителност беше. Ако днес си позволя да кажа същото, ще вляза в нечии опорни точки и ще бъда причислен към някой лагер, а това ще означава да спра да бъда независим, какъвто държа да съм. Как се получи тая разлика само за някакви си три години? Чрез дискредитиране и компрометиране на здравия смисъл и трезвото отношение. Сякаш веганите дойдоха на власт. А оня ден един популярен вестник написа за нашия бивш президент, че бил член на световното правителство в сянка. Снимах си екрана за доказателство. Пазя си скрийншота, да не се отметнат. Все пак човекът заявява в интервюто за вестника, че се е съгласил да говори лични неща пред тях, защото са сериозна медия. И сериозната медия използва тези думи – „член на световно правителство“. „В сянка“. За какво говорим? Някаква много мръсна нова идея ли е това?
"Автоимунните заболявания са група заболявания, характеризиращи се с хиперактивност на имунната система, която сама разрушава и унищожава здрави тъкани, клетки и органи в собствения си организъм." Това е определението на Уикипедия за автоимунните заболявания. Когато едно общество започне само да се разрушава, да си налага автоцензура, когато почне да унищожава собствената си памет, традиции, минало, език, култура, държавна подредба, то значи се е разболяло от автоимунно заболяване. Тия болести не се лекуват. Хронифицират. Изходът е летален. Най-доброто предстои. Не е далече Голямата Промяна на този свят.
На кого му дреме?
Автор: Николай Фенерски