Спекулациите за евентуално противопоставяне на президент и премиер след програмните речи на Росен Плевнелиев при заклеването му в парламента миналия четвъртък (19.01.) и при встъпването му в длъжност в неделя (22.01.) ще увиснат веднага след предстоящата среща между двамата. Тогава ще стане ясно, че те всъщност са новият политически тандем в страната. Тези, които сега се опитват да забият клин между двамата, са същите, които в продължение на месеци твърдяха, че бъдещият президент ще е маша на Бойко Борисов.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Сегашното очевидно противоречие в политическите ходове на червено-синята мъгла се дължи на характерното извъртане на 180 градуса за повечето рожби на криминалния преход. То цели единствено да бъде запазено непоклатимо тяхното статукво и да отклони вниманието от предстоящите трусове и наляво, и надясно. Трупането на индулгенции пред новия президент е по-несъществената причина на техните действия. Похвалите обаче, с които го затрупаха, приличат малко на данайските дарове. Как иначе да си обясним думите на лидера на БСП Сергей Станишев, казани само часове след встъпването в длъжност на новия президент, че се надява
Плевнелиев наистина да бъде надпартиен държавен глава
Но се притеснявал не толкова от това, че той е избран за президент от ГЕРБ, колкото от тенденцията в България за концентрация на цялата власт в едни ръце. Няма да пропуснем и сравнението, което той направи по повод носталгията по Тодор Живков като стил на управление. Само че проблемът е в това, че точно бившата комунистическа партия е тясно свързана с онова минало. Както и да се опитва да прехвърли топката към сегашните управляващи, лидерът на БСП няма как да трупа политически дивиденти, размахвайки като оръжие тоталитарното минало. Много евтино е разсъждението на Станишев, че "много по-мъдри народи са измислили, че за да няма фатални грешки, е необходимо да има баланс във властите и да има независимост между тях, за да не може грешката в една сфера да се пренесе върху друга". Защото Плевнелиев вече декларира, че ще действа по този начин. Не само това, ами той така подробно обясни как това ще се случи по време на неговото президентстване, че единственото, което ни хрумва, е, че червените действат винаги с хватката „едно си баба знае - едно си бае”
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
Не по-малко поучителни и напълно в тон с червените са похвалите и призивите към държавния глава от разпадналата се Синя коалиция. Едва ли сърбалите попарата от управлението на Иван Костов ще се трогнат от дитирамбите на десебарите, че речта на президента била изключително силна, „която наподобява на премиер с ясна визия”. И най-вече от коварното пояснение, че не били чували толкова силни думи, откакто премиер бил Бойко Борисов…
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Толкова прозрачни са намеренията на шестващия повече от година червено-син съюз да противопоставят „Дондуков” 1 на „Дондуков” 2, че чак ни става смешно. А какво да кажем за вчерашното изхвърляне на лидера на СДС Мартин Димитров, че Плевнелиев трябвало незабавно да се произнесе за полицейския произвол. Сякаш държавният глава не даде ясен знак, че ще се занимава не с частни случаи, а с приоритети, включващи, разбира се, и реформирането на силовите структури, каквато е полицията. Всъщност точно в тези изказвания си пролича нежеланието на опозицията отляво и отдясно да вникне в това, че новият държавен глава е решил да превърне президентската институция в
място за вземане на консенсусни решения,
които след това управляващото мнозинство много по-лесно ще прокара в парламента и правителството. Те не разбират, че за да бъде реализирано това, Борисов и Плевнелиев могат да бъдат единствено партньори. За да не бъдем голословни, ще споменем само как новият държавен глава се отнася към развитието на енергетиката например. Според него е абсолютно недопустимо президентът да се обяснява за този или онзи проект, без да е задал приоритетите. Ако имаме ясни цели, тогава може да говорим за проекти, допълва той. Камъните, разбира се, са в двора на Георги Първанов, който побърза да обяви по време на своя мандат, че е постигнал голям шлем в тази област, без нито да е посочил дългосрочните намерения, нито пък да е обсъдил с обществеността как те ще се отразят на техния джоб и защо си заслужава да направят жертви. Краят на тайните договорки и навлизането на Мрежата на „Дондуков” 2 са гаранции за това, че с този начин на действия, така характерен за Октопода, е свършено. Държавният глава ясно казва, че неговата задача е да задава смислени посоки и да организира президентството като център на дебати, който да легитимира тези приоритети. И веднъж приети от партийните лидери на водещите партии, то те вече по-лесно могат да бъдат реализирани по линия на законодателната и изпълнителната власт. Този механизъм на практика
Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул
Още: Иран: Страх и объркване от краха на Асад
обезсмисля идеята за правителство на националното съгласие
И президентът, и лидерите на опозицията ще имат възможност да следят как всичко, което са се договорили на „Дондуков” 2, се изпълнява.
Това не означава, че управляващите ще превърнат президентството в място за пазарлък и при евентуални договорки там ще загърбят някои от заявените си намерения. Като например отзоваването на посланиците - агенти на бившата Държавна сигурност, каквито подозрения вече се появиха. Тези посланици със сигурност ще бъдат отзовани. По-важното е, че тези, които ще отидат на техните места, няма да бъдат назначени тутакси, а имената им ще бъдат обявени предварително, за да може качествата им да бъдат обсъдени и да получат най-вече обществено доверие.
Опозицията има дългогодишен опит в сеенето на интриги и раздори. Техните мозъчни тръстове със сигурност вече подготвят сценарии как да бламират откритостта на Плевнелиев и да я използват в своите вътрешни битки. Това едва ли ще е проблем на тандема Борисов-Плевнелиев. Те имат много силно оръжие в лицето на публичността на своите действия. Затова в заключение ще кажем, че похвалите, целящи да скарат президента с премиера, са бумеранг, който тези, които хвърлят, трябва да внимават, ако не искат да берат горчивите му плодове, както се случва вече няколко избори поред.
