По време на Втората световна война в Бабин Яр край Киев е извършено най-голямото масово убийство на евреи. Само в рамките на два дни там са били разстреляни поне 33 771 души, а за цялата окупация германците са убили 100 000. Огромен паметник напомня за това трагично време, а историите, разиграли се тук, са свидетелство за проявената безгранична жестокост.
Капер Ефим е лекар в една киевска синагога. Неговият баща е роден през 1914-а година в Любар край Киев. Той и предците му са били дърводелци. Между 1941-а и 1943-а година бащата е бил военнопленник в Германия и е разказвал много на сина си за преживяното.
Ефим казва, че след масовите разстрели в Бабин Яр евреите били погребвани на плитко, около мястото, където падали. Германските окупатори принуждавали баща му и други евреи да изгарят безжизнените тела на своите братя и сестри по вяра, за да прикрият ужасните престъпления.
Избити са над 1,5 милиона украински евреи
Сред тези, които според плановете на Хитлер е трябвало да бъдат убити, е историкът Борис Сабарко. Той бил само на шест години, когато Вермахтът нахлува в родината му. Сабарко е оцелял от Холокоста от гетото Шархород в Югозападна Украйна."Беше същински ад", разказва той. Било страшно, а хората били "избивани, застрелвани, удавяни и изгаряни".
Такава е била ситуацията в цяла Украйна по време на германската окупация. Над 1,5 млн. украински евреи са били избити. Сабарко е посветил около 200 свои книги и есета на темата.
Споменът за Холокоста дава сили
Анатолий Подолски, директор на Украинския център за изучаване на Холокоста в Киев, подчертава, че е важно зверствата, извършени от нацистите, да не се забравят. Особено сега - след руската инвазия в Украйна. Подолски разказва историята на млад евреин - учител по история, който попаднал в руски плен в Мариупол.
Помогнало му да издържи онова, което знаел за Холокоста. Учителят написал на Подолски следното: "Когато нямаш хляб, нямаш къде да спиш, когато всеки момент можеш да бъдеш убит, а аз бях в това състояние: тогава ми помогна споменът за онези хора, изправени пред лицето на смъртта. Така можах да преживея руския плен".
Кого искат да денацифицират?
Твърденият на руското правителство, че се бори с нацистите точно в Украйна, оставя учения безмълвен. Йосиф Асман, равин в синагогата "Бродски" в Киев, също не е в състояние да го разбере. Неговата синагога е сред малкото, които все още се използват.
"Когато казват, че идват да ни денацифицират, аз питам: кого точно - еврейския президент, еврейската общност? Кого точно искат да денацифицират?", недоумява Асман. Украйна е отворена, мултирелигиозна страна, подчертава той.
Още една книга за Холокоста
След руската инвазия обаче много украински евреи са напуснали страната. Борис Сабарко е един от тях. Първоначално не искал да отиде точно в Германия, но дъщеря му го убедила да я придружи и в момента той живее в Щутгарт с нея и с внучката си. "Ужасна трагедия" е, че хората не са се поучили от ужасите на Втората световна война, споделя Сабарко. Мнозина са оцелели през войната само защото са вярвали, че мотото "Никога повече" ще се превърне в реалност. Сега обаче става ясно, че случаят не е такъв.
Борис Сабарко е на 87 години. Той много се надява, че войната срещу Украйна скоро ще приключи. След това би желал да се завърне в Киев, в своята родина с дъщеря си и с внучката. Там на бюрото му е останал полузавършен ръкопис. Сабарко заявява, че иска да издаде още една книга за Холокоста в Украйна - в една свободна Украйна.
Източник: Дойче веле