Кампанията за изборите, които ще се проведат на 2 октомври започна днес, но тя така или иначе тече от доста време насам. Вече са ясни лицата в листите на партиите, както и стартовите им позиции. За първото място ще спорят ПП и ГЕРБ, като последните изследвания дават (преодолима) преднина на Борисовата партия. След тези две сравнително по-големи формации се разполагат четири партии, при които може да има сериозни размествания. От тях най-стабилна е ДПС с около 9-11% в зависимост от избирателната активност. Във възходящ тренд е "Възраждане", които се приближават до подкрепата за ДПС. БСП има потенциал за подобно представяне, но последните изследвания показват колебания и тенденция за спад под 10% на левицата. Демократична България (ДБ) има известен ръст спрямо резултатите от миналите избори и в момента е на около 8%. След тази група идват две партии - ИТН и "Български възход" - които са около чертата за влизане в парламента и по-скоро от долната ѝ страна.
Кампанията ще е решаваща, за да определи надмощието между две потенциални коалиции за съставяне на редовно правителство. Единият център е ПП и ДБ, които макар че не влязоха в кампанията обединени, имат всички шансове да получат първия мандат от президeнта след изборите: било ПП самостоятелно или при обща парламентарна група с ДБ. Другият алтернативен властови център е (неявният) тандем ГЕРБ-ДПС. Представянето на тези четири партии до голяма степен ще определи и профила на новото редовно правителство.
Спорът за първото място
Въпросът за първото място между ПП и ГЕРБ остава отворен, макар че ГЕРБ влизат с едни гърди напред в кампанията. Два фактора могат да спънат ГЕРБ: единият е персонален, а другият - съдържателен. Първо, от личностна гледна точка ГЕРБ се явява на изборите като партията на един уж “реабилитиран” от корупционните скандали Бойко Борисов. Това е рискована стратегия, защото реална реабилитация няма – просто става дума за разследващи и обвинителни органи, които или си влачат краката или направо адвокатстват на Борисов (както стана с петорната експертиза за снимките от шкафчето). Нещо повече - фигурата на Борисов може да мобилизира едно ядро от избиратели на ГЕРБ, но тя няма как да привлече периферия. Напоследък мрачният, заплашващ и каращ се лидер на ГЕРБ не стои добре на фона на като цяло млади, енергични и усмихнати политически опоненти. По модела "Биков-Атанасова" и по-младите в ГЕРБ започнаха да се карат и ехидничат, което натежава и вероятно ще отблъсне избиратели. Второ, ГЕРБ имат съдържателен проблем с кампанията си - те залагат твърде много на формулата с "разрухата", която кабинетът "Петков" уж заварил. Тази "разруха" ежечасно се самоопровергава и накрая служебният кабинет почва да прави това, което и правителството "Петков" правеше - например, да търси слотове, втечнен газ и газ от Азербайджан. Само че шест танкера бяха вече загубени и тази грешка ще се пише на сметката на "газпромчиците", в чийто лагер ГЕРБ беше до преди два дни.
ПП също има какво да объркат в кампанията си - включването на отцепници от ИТН начело на листи, например, беше грешка. Особено съчетано с оттеглянето на Лена Бориславова, която е способен и талантлив млад политик, въпреки като цяло просташката кампания, организирана срещу нея. Лошо е, когато млада партия се поддава на неоправдан и нечистоплътен натиск и заради него затваря пътя на жени с качества в политиката. ПП можеха да имат повече от 4 жени водачи на листи, например (за сравнение, ГЕРБ имат 10, a ДБ – 8). Все пак обаче ПП имат едно сериозно преимущество спрямо ГЕРБ от съдържателна гледна точка – ПП имат ясни позиции за газа, за бюджетната политика, за войната в Украйна и т.н. В сравнение, ГЕРБ по доста въпроси – като “Газпром” и бюджетната политика, например – се люшкат от една позиция в друга в зависимост от настроенията и персоналните сметки на Борисов.
Битката между лявото и национал-популизма
"Възраждане" изглежда измества БСП и навлиза мощно в "тяхна" територия. ГЕРБ трябва да са наясно, че с изцяло негативната си кампания няма да успеят да вдигнат своя вот - той се движи общо взето в ясни граници на 20-24%. Но усещането за криза определено помага на "Възраждане". В резултат БСП е изправена пред труден избор - най-лесното, но и най-непродуктивно решение ще е да започне самата тя да се радикализира (още повече) по Украйна, газ, ЕС, права на малцинства и т.н. Отсега може да се каже, че това само ще засили настоящите тенденции и с нищо няма да помогне на "столетницата". Реалният шанс на БСП да бъде включена в едно управление е тя да се приближи максимално до това, което е известно като “европейска левица”. Същевременно БСП иска да се състезава с “Възраждане” на национал-популистки терен. Тази задача няма решение и БСП трябва да я преформулира по един или друг начин. Поне от персонална гледна точка напоследък Нинова залага на по-експертно и професионално изглеждащи политици, което е позитивно развитие - въпросът е дали то ще се окаже достатъчно;
Константа ли е ДПС?
ДПС изглежда като константа, която си взема това, "което ѝ се полага" на избори. При по-висока обща активност, обаче, делът ѝ може да спадне и тя да е на по-задни места в класацията. Но поне засега значително по-висока активност на предстоящите избори няма защо да се очаква. Друг интересен въпрос е, че превръщайки се в партия-адвокат на Делян Пеевски, ДПС става невъзможна за коалиране - дори ГЕРБ, неин традиционен политически партньор - отказват (безспорно лицемерно) да влязат в коалиция с нея. Оставайки за по-дълго извън властта, ДПС няма да може да гарантира патронажни привилегии на избирателите си, което в някакъв момент може да доведе и до наказателен вот от тях. Не е много вероятно тази динамика да се разгърне на предстоящите избори, но ръководството на партията не бива да я подценява;
Демократична България
ДБ влизат добре в кампанията с малък позитивен тренд. Посланията за разум и сигурност изглежда връщат при тях част от електората, който се беше пренасочил към ПП. Освен традиционния си фокус върху правовата държава, ДБ обаче би трябвало да развият като равностойна част от програмата си и икономическата си визия за справяне с кризата. Техният икономически екип е силен и той може да балансира добре по-лявоцентристките идеи на ПП за справяне с кризата. Извеждането напред на популярни лица от гражданската квота, както и успешни министри също са добри ходове. Лидерството на Христо Иванов може да бъде по-настъпателно, обаче: за добро или зло избирателят харесва персонализация на лидерството и Христо Иванов е сериозен ресурс, с който ДБ разполага. Би трябвало да се възползват по-ефективно от него;
Проксита и патерици
ГЕРБ заявиха, че няма да влизат в (открита) коалиция с ДПС, което означава, че за да се сформира управление около ГЕРБ и ДПС, ще са необходими патерици или проксита, които да са формалните коалиционни партньори. В този смисъл вероятно е да видим оркестриран опит (от близки медии до ГЕРБ-ДПС) да се бутат партии като ИТН и "Български възход", които в момента са по-скоро под чертата. Сами по себе тези две партии нямат голям персонален или идеен ресурс извън собствените си лидери – а и там нещата не са на особена висота. Доколкото Слави Трифонов се поизноси в предходните три парламента (като в крайна сметка износи и тях, без дори да е депутат), ИТН решиха да експериментират с поредната си идея за радикална конституционна реформа – този път за преход към президентска република. Огромната част от хората вече разбират, обаче, че става дума за зле-скроен опит да се получат малко повече гласове.
Това е разположението на силите в началото на надпреварата. Всичко изглежда до болка познато, което създава очаквания за нов фрагментиран парламент и за големи трудности при съставянето на редовно правителство. Не бива да забравяме обаче, че българската политика обича да ни изненадва. Резултатите от предходните парламентарни избори, например, се различаваха драматично от прогнозите на агенциите – дори победителят не беше “познат”. Така че кампанията изобщо не трябва да се подценява – тези, които заложат на инерцията, може да се окажат най-неприятно изненадани.
***
Автор: Даниел Смилов за DW.
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
