Вчера много ме беше срам от това, което стана известно с доклада на "Репортери без граници" за свободата на словото в България. Това заяви доста известният водещ на сутрешния блок на "Нова телевизия" Виктор Николаев рано тази сутрин (26 април), докато преди 07:00 часа сутринта даваше набързо подробности за 111-тото ни място в класацията.
И мен ме беше срам. Всъщност още ме е срам. Защото ПАК това е някаква куха констатация. Не на кое място сме, а че "много ни е срам" - нас, българските журналисти. Ама защо ни е срам, не говорим. Направо си живеем като в песничката на "Обратен ефект": "Моля Ви, мадам!".
За да не съм голословен – много лесно може срамът да бъде измит. Например – идва в студиото Йордан Цонев. Човек, който всеки, занимавал се точно един ден с журналистика, много добре знае кой е. И за да не го е срам журналистът, при който идва господин, по-известен с прякора си Данчо Ментата, може да се подходи по следния начин:
1. Г-н Цонев, в доклада на "Репортери без граници" като пример за лошата медийна среда в България се набляга на името на г-н Пеевски, с който вие имате не една и две законодателни инициативи. Защо г-н Пеевски пропусна да декларира частен интерес, когато внесе законопроекта ви за медиите?
2. Какво имате предвид в законопроекта със словосъчетанието "приходи от обичайна дейност" и защо не го уточнявате, след като искате да се декларира финансиране на медиите, което е извън "обичайната им дейност"?
3. Защо във Вашето общо предложение с г-н Пеевски няма и дума за косвеното, но непреодолимо въздействие върху медиите от страна на политически и икономически субекти? Например – за държавните, общинските и рекламните субекти, които с предоставянето на преференциални условия за финансиране тип "ха на теб, ти за мен" могат да повлияят пряко на политиката на дадена медия?
4. За изготвяне на законопроекта Ви, правили ли сте с г-н Пеевски сравнителен анализ колко и кои точно медии какъв процент от обществените поръчки в България вземат?
5. Как виждате Вие свободата на словото – правото всеки да говори каквото си иска или правото темите от обществен интерес да бъдат винаги на първо място? Например теми като КОЙ позволи и реализира аферата "КТБ", кои сега са фирмите от обръчите на ДПС - механизъм, за които почетният председател на ДПС Ахмед Доган така любезно осведоми преди години българското общество, защо докладът на турските служби за контрабандата от "Булгартабак" не беше достатъчно основание на прокуратурата ни да започне разследване – нали Турция е член на НАТО, не вярваме ли на партньор от НАТО?
6. Декларирате постоянно като представител на партия ДСП, че защитавате евроатлантическите ценности, а същевременно питате с какво право "Репортери без граници" дава оценка на медийната среда в България. Не е ли това двоен стандарт, след като "Репортери без граници" за медиите е еквивалентът на ЕС и НАТО за политиката?
Въобще, интересни разговори могат да бъдат проведени с хора като г-н Цонев. Разговори, от които българските медии да не се срамуват. Само че трябва воля. А тя, уви, масово липсва. И по-страшното е, че като липсва масово, малкото, които я имат, също лека-полека я губят. Те са поставени на ръба на оцеляването и много лесно биха могли да бъдат "свършени" в момента, в който започнат да се държат твърде свободно. Точно Цонев и менторите му го знаят изключително добре. Знаят и какво е медийна свобода – и тя не е всяка една медия да бъде повече светец от папата или Майка Тереза. Медийната свобода е възможността да има много медии, които изразяват различни гледни точки, а не много медии, които изразяват една гледна точка. Защото в България е така – много, но еднакви! Еднакви като тези, които ни управляват – управляват ни, за да крадат колкото могат повече.
п.п. Между другото, специално за г-н Цонев, докладът на "Репортери без граници" касае изрично печатните издания т.е. издания като "Капитал" и "Дневник" не влизат вътре, защото са вече само онлайн. Да се сетим сега колко печатни издания в България останаха, които да не са на Делян Пеевски - и защо?!
Автор: Ивайло Ачев
