Предсрочни избори – това е новината на седмицата в Гърция. Страната, която се превърна в трън в петата на Европа, за втори път тази година ще трябва да избира кой да я управлява, след като радващият се на широка обществена подкрепа досегашен премиер Алексис Ципрас подаде оставка.
За тези, които не следят случващото се в Гърция, новината може би е изненада. Кой подава оставка, като има 149 от общо 300 депутатски места – трябва да е луд?! Ситуацията за Ципрас обаче стигна до такъв момент, че тази бройка не стига – заради вътрешната опозиция в „Сириза” той трябва да играе на принципа „всичко или нищо”. И далеч не съм убеден, както пишат например в Deutsche Welle, че Ципрас е останал „премиер без партия”.
Факт е, че уволненият от Ципрас бивш министър на енергетиката Панайотис Лафазанис успя да отцепи 25 депутати от „Сириза”, за да разклати позицията на Секси Алекси, както доби популярност гръцкият премиер. Пукнатина, която се оказа достатъчно голяма, за да се заговори за конгрес на „Сириза” тази есен. Конгрес, на който трябваше да се разчистват сметки. И без последното развитие на нещата, Ципрас все още е достатъчно силен, за да се разправи с вътрешната опозиция на този конгрес и да овладее „Сириза”. Но трябва да се помни – „Сириза” не е хомогенна партия, тя всъщност е коалиция от над дузина по-малки партии и групи (социалдемократи, крайнолеви патриоти, феминисти, центристи, природозащитни групи, марксисти-ленинисти, евроскептици и т.н.), които дори като философия могат да бъдат противопоставени. И затова контролът трябва да е на ниво, за да има хомогенност – без нея няма как да се управлява държава. А Ципрас показа, че може да контролира - кой всъщност се сеща, че в "Сириза" има толкова различни фракции? Масово "Сириза" се асоциира с името на Ципрас - той я превърна в лидерска партия.
Предвид възможността в самата „Сириза” да има разцепление, Ципрас избра смело решение – да играе за пълно мнозинство в парламента на избори. Защото ако спечели с такъв резултат изборите, вътрешната опозиция просто умира. Досегашният гръцки премиер е наясно, че сега все още е в пика си на одобрение – реформите по Третия спасителен пакет не са започнали истински, като най-важната от гледна точка „избиратели”, а именно пенсионната, едва ли ще тръгне и ще се усети тази година. Затова и сега е моментът с един удар Ципрас да се справи с вътрешните врагове в „Сириза”, след като вече прати традиционните "Нова демокрация" и ПАСОК в политическо забвение. Убедителна изборна победа би значела символичен конгрес в „Сириза”, на който Лафазанис и отцепниците буквално да бъдат разжалвани. След хвърлената оставка вече не се чува и дума за дата за конгреса на „Сириза” – защото той трябваше да е ремонт на управляващото мнозинство. Вместо това залогът стана по-висок – кой ще оцелее политически на най-голямата сцена - изборната?
Ципрас е в ситуация, която в тениса на корт е много популярна – единият играч прави добър удар, с който изхвърля от корта противника, но той достига топката в последния момент и при пълно разтягане, с всичка сила, само по инстинкт, отвръща с удар по правата, през най-високата част от мрежата и печели точката директно, без никакъв шанс за реакция на опонента. Точно в този политически еквивалент на тази тенис ситуация се намира и Алексис Ципрас – и от него зависи дали ще справи. След като успя да договори 86 млрд. евро за следващите три години, след като първият транш за Гърция е 26 млрд. евро и вече е 13 млрд. евро отидоха в Атина, след като фондът за приватизация на гръцки държавни активи си остана в Гърция, след като в случай на нужда може дори да има удължаване на падежите при връщането на парите, след като още не са се усетили ефектите от по-строгите административни реформи и избирателите в Гърция със сигурност виждат имиджа на "добро момче" и "борец за благото на народа" на Секси Алекси, дали няма достатъчно основания да не се прибързва с политическото погребение на Ципрас?
За финал - да не забравяме коя е партията на Ципрас в рамките на „Сириза” – „Синаспизмос” или т.нар. „Зелени”, заради което гръцкият премиер печели симпатии и в Германия. Само си представете Лафазанис или Варуфакис на мястото на Ципрас – Меркел със сигурност ще удари тавана, но не от радост. Така че топката на Ципрас вече лети – ще се забие ли неспасяемо там, където се срещат линиите на политическия корт или ще спре във филето на мрежата? Залагайте – аз ще сложа едно евро за директен печеливш удар на сметката на Секси Алекси. Минимум едно евро.
Автор: Ивайло Ачев
