Случаят "Сергей Скрипал" безспорно се превърна в централната международна тема в последните поне две седмици.
Както обикновено при такива случаи коментарите какво всъщност се е случило растат лавионообразно и в 99,99% от случаите идват от хора, които изобщо нямат никаква информация какво е станало. Но е факт, че именно тази постоянна река от информация формира определено обществено мнение – а в безброй случаи това мнение почива на много лъжливи основи, което пък води до грешни решения, а това води до меко казано неприятни последствия, при това за живота на всички ни, за живота дори на децата и внуците ни.
В България не говорим много-много какво е значението на случая "Скрипал". А то категорично е едно – цивилизационен избор. Избор, който отдавна е ясно, че ще бъдем принудени да направим категорично в един момент, но досега винаги сме си затваряли очите и сме си запушвали ушите за този факт. Продължаваме да го правим и сега – но за това малко по-долу в текста.
Случаят със Скрипал и дъщеря му всъщност е само поредната капка, която прелива чашата. Това беше кристално ясно казано от британския посланик в България Ема Хопкинс. Омръзна ни, защото това е модел на поведение от страна на Москва – анексирането на Крим, подкрепата за Асад в Сирия, свалянето на MH17 над Украйна, изброи Хопкинс. И добави, че целта на гоненето на руски дипломати не е да се стигне до Трета световна война, а да се накара Русия "да седне активно на масата за преговори".
Точно последното изречение е изключително показателно, защото то ясно показва – светът се намира в момент от развитието си, в който е изправен пред избор чия гледна точка за това развитие да стане доминираща – на Запада или на Изтока. И тук няма място за много-много сантименти кой е крив и кой е прав. И двете страни са и прави, и криви. Прави са хората, които питат Великобритания какво стана, когато Тони Блеър рамо до рамо с Джордж Буш-младши призова за атака срещу Ирак, защото там се разработвали и вече имат биологични и дори ядрени оръжия. Прави са и тези, които не приемат, че Руската федерация с военна сила анексира Крим от суверенна Украйна – оправданията, че това винаги си било "руска земя" са безумни, защото по същата логика и Беломорска Тракия винаги си е била българска, и Македония винаги си е била българска, ама винаги и гръцка, и Косово е Сърбия, и целият Балкански полуостров е турска земя, и така до Адам и Ева. Прави са и тези, които искат категорични доказателства кой стои зад случилото се в Солсбъри, но не са прави, че не приемат обосновани предположения. Доста добре го каза Александър Йорданов (независимо от това кой е той) – как пък не загина някой приятел на Путин? Защото загинаха доста негови неприятели - Литвиненко, Немцов, Политковская ...
С други думи – няма абсолютен рай и абсолютен ад. Всяка система от възгледи за живота и държавата има плюсове и минуси. Така че когато избираш, печелиш едно и губиш друго. Най-страшното обаче е като не избираш изобщо – тогава само губиш.
В момента България категорично не избира нищо – точно както в много други ключови за развитието ни като общество и държава случаи. България сега се чуди на кого да угоди, без да спазва никакви принципи за защита на националните си интереси – и това се вижда категорично. Например – премиерът Бойко Борисов говори само веднъж по темата, при това от Брюксел, без да заема активна дипломатическа позиция какво да се направи. Думите: "Ще апелирам към колегите да вложим всичко, което имаме, в разкриването на това престъпление" не показват активност. Активност демонстрират от Австрия, с думите на външния им министър Карин Кнайсъл, която директно предложи Австрия да е посредник между Русия и ЕС. А уж България е европредседател – кой, ако не ние да сме посредник и да потърсим реални дивиденти? На всичкото отгоре Австрия е следващият председател на ЕС – Виена може да натрупа страхотни дивиденти и се възползва. Отделен е въпросът, че сега Борисов говори за доказателства и факти, но не говори въобще на тази тема, когато набързо прати в ръцете на Ердоган Абдуллах Бююк и още 70-тина като него – така и не се разбра абсолютно сигурно колко точно. Тогава нямаше нужда от доказателства, факти ... Въобще – поредно доказателство какъв "ветропоказател" е Борисов и как това не носи в дългосрочен аспект дивиденти.
При толкова колеблив премиер, логично правителството ни не може да заеме позиция, защото няма изчистена позиция в управляващата коалиция. Точно както се и очакваше, Волен Сидеров зае проруска позиция. Зам-външният министър Георг Георгиев пък намекна, че президентът ни е зависим от Русия. Самият президент също явно показва различен критерий – Борисов говорил от името на Турция във Варна, но като стане въпрос за Русия и изведнъж се оказва, че няма стенограма от срещата на Румен Радев с патриарх Кирил. Има само видеото, в което се вижда кристално ясно кой се държи като началник и който се държи като подчинен – Радев не е началникът!
Доказателствата за разкраченото ни положение, от което печелят други, са навсякъде около нас. Това трябва да престане веднага. България следва да прецени какъв е нейният интерес и да почне да работи за него. И ако го преценяваме само на база гола солидарност, ще сме най-големите глупаци на света. Със сигурност обаче трябва да следваме и основни линии в поведението си, които да не променяме моментално щом духне вятърът.
И да не забравяме нещо много простичко – колкото и да им е тъжно на някои яростни продажници, ясно се вижда къде животът е по-добър. Достатъчно е да видим къде емигрират българите – не е масово в Русия. Защото там има един "вечен" президент, който се сети да обяви ден на траур за 64 загинали в пожар цяло денонощие след случилото се! И се натрупват все повече факти, че този пожар всъщност е отражение на цяла една държава – на държава, която заключва киносалоните по време на прожекция, защото държавното мислене е, че някой можел да влезе без билет вътре! Това е от този тип минуси, които идват в повече при цивилизационния избор!
Автор: Ивайло Ачев
