Прибира се една жена вкъщи и гледа – на дивана се излегнал мъжът ѝ и си гледа телевизия, а до него стои кучето Роджър и зяпа блажено в облаците. Ядосала се жената от лентяйството на половинката си, все пак цял ден била на работа и почнала да говори на висок тон: „Петре, напазарува ли, изхвърли ли боклука, както те помолих? Погледна ли мивката, че се е запушила? Обади ли се на мама да видиш взела ли си е лекарствата? А със застраховката какво стана и т.н. и т.н.”
Мъжът слушал, без да казва нищо, но по-интересно било какво всъщност чува. А то било следното: „Дрън-дрън-дрън-дрън, събличам се, дрън-дрън-дрън, гола съм, дрън-дрън-дрън-дрън, искам як секс, дрън-дрън-дрън”. А кучето пък чувало: „Дрън-дрън-дрън-дрън, Роджър, дрън-дрън-дрън-дрън, ще разходя Роджър, дрън-дрън-дрън-дрън, храна за Роджър”.
Сещам се за този стар любим мой виц всеки път, когато видя или чуя лидера на БСП Сергей Станишев по който и да е новинарски канал – телевизия, интернет, радио. Явно г-н Станишев е решил да влезе в ролята на отрудената женица, която е видяла всички проблеми на домакинството т.е. държавата и пита мъжа си защо не е свършил това или онова. Доходите на българите са ниски - г-н Станишев обяснява защо? МВР ни тероризира - разбира се, г-н Станишев е насреща, за да ни уведоми. Енергетиката е зле - г-н Станишев казва как с АЕЦ Белене ще е добре. Данъците са несправедливи - г-н Станишев разяснява как ще станат справедливи. Цветната тоалетна хартия предизвиква алергични обриви - г-н Станишев не се е изказал по въпроса, но някак вече чувам познатия тембър " ... защото Бойко Борисов не прие предложението на БСП да ограничим вноса на опасните китайски багри за производството в целулозния сектор" ....
Проблемите в случая обаче са няколко. Първо и най-важно – досаден сте, г-н Станишев. Досадно е всеки ден, всеки час дори да повтаряте какви са ни проблемите и да питате защо ГЕРБ не били свършили това или онова? Вие защо не го свършихте, когато бяхте на власт?
Второ – всички теми, които г-н Станишев засяга, са важни – спор няма. Обаче тяхната важност се размива, след като лидерът на БСП повтаря като латерна колко е важно това и онова – и не само повтаря, ами потретва, почетвъртва и така нататък. На мен като ми кажат нещо повече от два пъти колко е хубаво да се направи, автоматично решавам, че сигурно не е толкова хубаво. Като ми го кажат вече пет-шест пъти единственото, което се появява в главата ми, е желанието да отида на Позитано и да попитам г-н Станишев знае ли значението на думичката „дразнещо” и наясно ли е, че гласът му предизвиква у мен само желанието да буйствам и руша, но не и да гласувам за „опозиционната алтернатива”?
В крайна сметка всички тези важни теми за нашия живот, за бъдещето на България успяват да бъдат неглижирани от това непрестанно говорене, дърдорене, бърборене и мърморене на лидера на най-голямата опозиционна партия в страната ни. Този, който би трябвало да даде смислена алтернатива на досегашното управление, насила връща хората отново към познатото от последните четири години статукво. Просто защото явно не знае кога да тегли чертата. Или с думи прости – кога да млъкне. Дори Бойко Борисов го понаучи този урок – приказката „мълчанието е злато” никога не е тежала повече, отколкото сега, в моментите, в които гласът и ликът на Сергей Станишев успяват да заглушат всяка една важна тема в предизборните кампании. А заглушаването е страхотно – ушите ми вече пищят от него и главоболието става ужасяващо. Също като ситуацията в България.
Автор: Ивайло Ачев
