И до днес Сиера Леоне продължава да се бори с дългогодишните последици от травмата и мъчителната реинтеграция на бившите деца войници. Страната все още е сериозно засегната от ефектите на опустошителната гражданска война, продължила между 1991 г. и 2002 година.
Още: Защо Гърция има толкова много пари
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
"Сиера Леоне бе изправена пред предизвикателството отново да намери място за децата войници. Не само да отнеме оръжията им, но и да ги детравматизира. Много от тях са били принудени да хванат оръжия в ръцете си, докато са били малки", казва Питър Контех, католически свещеник, работещ с децата, взели участие в гражданската война.
"На първо място, трябваше отново да им позволим да разберат ролята си като деца. Защото в джунглата те са имали всякакви съдби, включващи убийства, изнасилвания и на много, много жестокости", обяснява Контех пред ДВ.
Почти половината от децата войници се намират в Африка
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
Целта на Деня срещу използването на деца войници, известен още като Деня на червената ръка, който започва да се чества под егидата на ООН на 12 февруари 2002 г., е да засили глобалната кампания срещу набирането и експлоатацията на деца във всякакъв тип въоръжени конфликти.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Дефиницията обаче не се ограничава единствено до войниците. Непълнолетните, работещи като куриери, портиери, шпиони или дори като готвачи, също попадат в обхвата на това определение. Както и децата, вербувани и сексуално насилвани.
Африка е особено засегната от този феномен. Общо 40% от децата войници в света се намират в седем държави от този континент. Те са около 250 000.
Белезите от травмата са дълбоки
Още: Шенген съвсем не е зона без граничен контрол
Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул
Манти Таравали, която е министър по половите и детските въпроси в Сиера Леоне, си спомня за ужасите на войната, на които е била свидетелка. Тогава тя също е била само дете. Таравали познава невъобразимата дълбочина на травмите, през които децата е трябвало лично да преминат. Тя разказва подробно как те са били принуждавани да убиват други деца, използвайки кухненски уреди и тъпи предмети.
Проактивните методи за детравматизация са единственият начин да започне лекуването на тези рани, казва свещеникът Контех. "Те са преживели много ужаси, довели до психологически проблеми", казва свещеникът, подчертавайки важната роля на психологичната и психиатрична помощ.
И най-дълбоката травма може да бъде преодоляна
Ишмаел Морган Херитидж Чарлз е мечтаел да стане лекар. Надеждата му да помага на другите обаче е прекъсната от бруталната война в Сиера Леоне.
"Желанието ми винаги е било да помагам на онези в затруднено положение, а не да причинявам болка", разказва той пред ДВ за годините, в които е бил принуден да стане дете войник. Оттогава Чарлз е посветил живота си на създаването на по-добро бъдеще за себе си и другите. Като автор и хуманитарен работник той доказва, че дори и най-дълбоката травма може да бъде преодоляна.
Друг човек, който като дете е бил войник и пожела анонимност, разказа пред ДВ, че след края на конфликта в Сиера Леоне е посветил живота си на изучаване на мира и конфликтите. "Изкарах няколко курса по международна хуманитарна помощ и наскоро завърших магистърска степен по бизнес администрация, специализирана в лидерство и управление", каза още той.
Трънливият път към реинтеграцията
Много други хора обаче нямат примери за лидерство и модели за подражание, които да им помогнат да променят живота си. Дори и след края на въоръжения конфликт, техният живот често остава оплетен в други омагьосани кръгове, свързани с престъпност и злоупотреби.
Програмата на Сиера Леоне "Оръжие срещу пари" предлага път към разоръжаване. Според Контех обаче ключът е в алтернативни подходи, които предлагат устойчиви дългосрочни решения за реинтеграция. "Някои родители казваха на децата си, които никога не са държали оръжие в ръцете си, че са глупави, понеже други са получили компенсация, а те не", казва той. "Аз се застъпвах за по-добър подход: да се инвестира в структури на общността, вместо да се компенсират лицата, коита са държали оръжие в ръцете си."
Светът отбелязва Деня на червената ръка, а търсенето на устойчиви решения стават все по-наложително. През 2022 г. ООН съобщи за ръст на тежките нарушения срещу деца в контекста на войни и конфликти. В последния доклад по темата, публикуван през юни миналата година, генералният секретар на ООН Антониу Гутериш посочва, че тези нарушения включват убийства, осакатявания, насилие и отвличане, както и нанасянето на множество тежки травми.
Източник: Дойче веле
