След скандала с голите снимки на директора на 51-во СОУ "Елисавета Багряна" Асен Александров в интернет се надигна такава вълна от възмущение, че човек ще си каже, че България е страната на абсолютния морал. И че вкъщи никой не прави "срамни" неща.
Една от най-неразбираемите позиции, тиражирани надълго и нашироко публично в социалните мрежи бе, че "Проблемът не е, че просто се е снимал гол. Проблемът е, че е директор".
Стряскащо много хора живеят в пълна заблуда за това как работи човешката психика. И стряскащо много хора живеят с неистовото желание да съдят.
Те много трудно си представят, че професионалната и личностната характеристика не са едно и също нещо. Че може да ти е гот да се снимаш гол в банята и да си добър директор. Толкова много хора у нас разсъждават ограничено, отсичайки, че ако си учител, директор, лекар, адвокат или не знам си още какъв, не можеш да имаш определени предпочитания, склонности или личностни особености.
За тези хора, явно, първо се раждаш директор, после човек. И основното, което те охарактеризира, е това, че си директор. А не човек.
Само че истината не е такава. Ако някой изрита куче на улицата например, това не го прави лош лекар. Доналд Тръмп може да е абсолютна гад, сексист, расист и какво ли още не, но това не го прави лош бизнесмен. С българския му "еквивалент" е същото - Марешки е неадекватен като политик, но успешен като бизнесмен.
Защото, драги коне с капаци, ние първо сме личности, всеки със своя характер, особености и влечения, и чак след това сме професионалисти. И двете неща често е много важно да се разграничават.
Александров не е направил нищо лошо. Дори да допуснем, че снимките са истински, в тях няма нищо нередно. Ако му харесва да се снима гол в банята, това е негово право. Това е личният му живот, личните му предпочитания, личните му снимки. С тях той не пречи на никого. Би имало проблем, ако праща тези снимки на ученички или ако ги ползва в педофилски сайтове. Но случаят не е такъв. Той е просто човек, който прави у дома си каквото му харесва. Както всички останали. Навън е директор и си върши работата като такъв, мнозина го потвърждават.
Тогава защо да е наша работа какво върши у дома си? Ако някой хакне вашия компютър или телефон, дали няма да намери нещо "смущаващо" и "неморално"? Що за тъп и лицемерен морал е това? Да отричаш на някого правото на личен живот заради работата му?
Голите снимки на Александров, които, междувпрочем, по никакъв начин не отговарят на изискването за случаи на порнографско съдържание, са добър урок за българското общество, което си умира да съди, да сочи с пръст и да развява знамето на някакъв измислен морал. Крайно време е да започнем да уважаваме личната свобода, когато тя не пречи и не вреди на никого, не само на хартия, но и на практика. Да се съди за хората по професията им е отвратително ограничено поведение, което имат и много уж умни хора. Което е още едно доказателство за простата истина, че човек може да не е това, което изглежда.
Автор: Десислава Любомирова
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
