Те са резултат от действията на управляващите, но удрят по обикновения човек: от икономическите санкции срещу Иран страда най-вече населението на Ислямската република. Техеран обаче е решен да "не пада на колене", коментира Deutsche Welle в свой анализ.
Още: Милиардери в Русия: Защо от санкциите не ги заболя истински
Още: Млада и самоуверена: Как Левицата в Германия изненада всички
Иранският президент Хасан Роухани обяви, че държавните помощи, например за закупуването на хранителни продукти и медикаменти, ще бъдат увеличени с 8 процента и ще достигнат 14 милиарда долара. Освен това правителството предвижда да вдигне заплатите на държавните служители с 20 процента.
Тези мерки обаче едва ли ще увеличат покупателната способност на населението, тъй като иранската валута е под силен натиск.
"Няма да паднем на колене"
Още: Офертата на Тръмп - икономическа колонизация на Украйна
Още: Червената линия на Зеленски: Той не иска да е статист в сценария на Тръмп за Украйна
"Целта на американците е да ни принудят да паднем на колене. Но те ще се провалят", заяви президентът Рохани в парламента при представянето на бюджета за следващата година. Същевременно той подчерта, че американските санкции ще засегнат силно иранското население. Но от тях ще пострадат също и стопанският ръст и развитието на страната.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Ще се превърне ли Западният бряг във втора Газа
Още: Ново развитие: защо ЕС и Великобритания отново се сближават
През май американският президент Доналд Тръмп денонсира споразумението с Иран от 2015 г. за ограничаване на иранската ядрена програма и наложи нови финансови и търговски санкции срещу Техеран. Иран. С това Тръмп цели да сведе до нула иранския износ на петрол. Големите страни-вносителки на ирански петрол, като Китай и Индия, обаче бяха изключени от петролното ембарго.
Ще спасят ли ядрената сделка?
Останалите държави, подписали споразумението за ядрената програма на Иран - Германия, Франция, Великобритания, Русия и Китай - пък се опитват да спасят договора и продължават да търгуват с Техеран. До влизането в сила на новите американски санкции Иран изнасяше по 2,5 милиона барела суров петрол на ден.
Още: Монтажна пяна в ауспусите на коли в Германия: руски саботаж?
Още: Румъния: горчивият край на едно 10-годишно управление
А как ще продължи влиянието на санкциите срещу Техеран, предстои да стане ясно през 2019 г.
