Срам и позор. Само с тези две думи може да се опише това, което се случи в казанлъшкото село Розово. Най-доброто и най-хубавото в България според жителите му.
Накратко – три семейства от Сирия получават статут на бежанци, проверени са от българските власти и съвсем законно си наемат къща, в която да живеят – в село Розово. За точно три дни обаче са изгонени от там, защото са сирийци.
Аргументите на озверелите хора са повече от смехотворни – били цигани, България на българите, но можело украинки да докарат, щели да изнасилват, кой можел да гарантира дали нямало да нападат с нож деца. Това може да са само аргументи на хора, които се страхуват и разумът им е помътнен. Помътнен от родната действителност. Защото огромното петно мрак блесна ослепително – масово хора от селото говорят как са били в чужбина и как отношението което те сега демонстрират към въпросните сирийци са го демонстрирали към тях зад граница. С какво право тогава ще се сърдим на явни идиоти като Найджъл Фарадж, които се съмняват, че сме достатъчно хора – не европейци, а хора?!
Греховете на българските политици към народа им са многобройни, но най-страшният, най-непростимият и най-ужасяващият е, че те изродиха начина на мислене на обикновените хора. Изродиха го до такава степен, че сега хора, които със сигурност са нормални, се държат по нечовешки начин срещу други хора само защото са сирийци. При това, подчертавам отново, говорим за напълно легално дошли и проверени от властите хора. Хора, избягали от ужасите на война, търсещи къде да живеят по човешки. Не и в Розово, България.
Виновни за ситуацията са и много медии – тези, които винаги търсят най-бързият и лесен начин, за да достигнат до повече хора и да печелят повече. Защото не всичко на този свят е 2+2 и не всичко може да бъде обяснено и разбрано веднага, на секундата. Ако можеше, човечеството щеше да е съставено само от гении. Явно не е.
Потресаващ беше и коментарът на подобието на националист Боян Расате, според когото ние сме изчезваща нация и затова не трябва да приемаме бежанци, за да можем да се възродим. Ще си позволя да му отговоря задочно – нека отвори някой учебник по биология, не казвам генетика, защото там ще му е по-сложничко и да види как биологичните линии се обогатяват – като се смесват все повече и повече различни връзки.
След цялото това оскотяване обаче има и един лъч надежда. И тя се крие в едно дете, видимо на десетина години. Пред камерата на Нова телевизия то каза, че е чувало по новините (кой ли по новините говори такива неща ???!!!) колко лоши хора идват от Сирия, но че е видяло прогонените семейства, които били с малки деца и бягали от война, в която вероятно са загинали много техни близки. Това малко дете е успяло да осъзнае нещо, което над 500 възрастни не са успели – че е важно да бъдем хора преди всичко. И голямата надежда е то да успее да съхрани човешкото си съзнание, докато расте. Божа работа е ще успее ли.
