Представете си мъж на 60 години, който е баща на едномесечно бебе, да се бие в учебно заведение и да блъска студенти по късните часове на нощта. Представете си как майката на едномесечното бебе е също част от това меле, представете си как бащата обикаля нощните улици и „раздава правосъдие“ в състояние на афект.
Представете си как бащата непрекъснато заплашва граждани с насилие… Представете си сега, че това не са български политици, а жители на олющен панелен блок в отдалечен квартал на София и бащата е безработен квартален хулиган с видими психични отклонения, а майката безработна домакиня с хормонални проблеми.
В този случай, едно от първите неща, които би направила една държава, където грижите за децата не се изчерпват с алинеи и наредби, е да насрочи спешна оценка дали бебето на тези родители е в риск – като условия на живот и грижи. Службите биха изисквали също родителите да направят тест за наличие на забранени субстанции в организма им. Биха изисквали и мнение на психиатри и психолози относно психичното им състояние и способността им (или липсата на такава) да отглеждат дете. При отказ от тяхна страна, детето би се изолирало от дома им до изясняване на обстоятелствата при неговото отглеждане.
Това няма нищо общо с наличие или липса на политически имунитет, защото в случая детето, а не неговия родител, е предмет на разследване, защото за съжаление, децата нямат имунитет срещу изтъпленията на родителите си. Когато държавни институции получат сигнал за дете в риск, техен дълг е да се намесят.
След последната хулиганска проява на Волен Сидеров, граждани започнаха да настояват Отдела за закрива на детето и Държавната агенция за закрила на детето да се самосезират и спешно да направят оценка по смисъла на алинея 1, точка 11 б) и в) от Закона за закрила на детето дали детето на Волен Сидеров и Деница Гаджева живее в рискова среда.
Галина Марева, която е работила към Отдела за закрила на детето, е изпратила сигнал до Агеницята с подкрепата на много загрижени хора, които едновременно пускат и петиция в интернет ДАЗД и ОЗД да проверят Сидеров и Гаджева. „Длъжни са да извършат проверка и чакам отговор за резултата,“ казва Марева. Според нея институциите за били длъжни да се самосезират в случая. „Всички деца в България, независимо от статута на родителите си, имат право на закрила,“ завършват авторите на сигнала.
След като много хора повдигнаха въпроса за необходима оценка на средата, в която се отглежда детето на Сидеров и Гаджева, започнаха дебати дали това е необходимо. Някои изказаха наивната теза, „че детето не е виновно или отговорно за родителите си и че трябва да бъде оставено на мира.“ Това е много порочно мислене и вреди на самото дете! Родителите имат отговорност към децата, които са създали, и ако поведението им би се тълкувало според закона като „криминално“ или е с подозрения за сериозни психични отклонения, държавата е длъжна да се намеси в защита на детето и да направи разследване, както със сигурност би се намесила в случая с хипотетичните неадекватни родители от олющен панелен блок.
Ще дам един пример с една наша сънародничка в САЩ, на която трите малолетни деца бяха отнети от държавата, защото живееше с мъж-наркоман, в чийто дом има наличие на наркотици. След множество предупреждения, разследвания и съдебни процеси, жената не се отказа от начина си на живот и в крайна сметка перманентно загуби децата си.
Държавата има отговорност да пази децата от безотговорни им родители – прави го когато има признаци за насилие, интоксикация, наркомания, нерационално, агресивно поведение и т.н. Прави го когато родителите за заплаха за обществото. Прави го когато условията на живот и начинът на отглеждане биха застрашили физическото и психическото здраве на детето. В случая със Сидеров има много видими прецеденти, които държавата е длъжна да разследва в името на интересите на детето, което не може да си защити правата. Едно такова разследване би имало и изтрезняващ ефект върху самозабравили се политически клоуни и би им припомнило, че има начини да понесат лична и обществена отговорност за безобразията си. Друг е въпросът дали държавата ще влезе във функцията си на коректив на родителския произвол.
Автор: Татяна Кристи
