Вече повече от седмицата темата "Йерусалим" е водеща в международните отношения. В България, обаче, и досега липсва сериозен анализ как ще ни засегне това. Не се говори дори.
Официално нашата позиция е, че статутът на Йерусалим като свещен град на трите монотеистични религии следва да бъде договорен чрез израелско-палестински преговори за мир, които да доведат до споразумение относно окончателния статут на палестинските територии. Въпросът е дали тази позиция е правилната в по-дългосрочен аспект и по-важно - дали е достатъчно настойчива.
Извън очевидните фактори за такова решение от страна на Доналд Тръмп – отвличане на вниманието от собствените му неудачи като американски президент по отношение на вътрешната политика, на дневен ред в Близкия изток стои много важният въпрос за енергийните ресурси.
Кажи-речи откакто Алексис Ципрас стана премиер на Гърция, той води непрекъснати разговори за прокарване на нов газопровод, по който да потече синьо гориво за Европа. Основните страни в тези разговори са Гърция, Кипър, Израел, Египет и Турция – защото говорим за няколко газови находища ("Левиатан" и "Тамар" в басейна Левант, попадащ в акваторията на Израел и Сирия, както и "Зохр", което е на египетска територия) и защото през територията на тези държави (сухоземна и морска) евентуално ще премине новият газопровод.
Ако такъв газопровод бъде прекаран, то Русия и САЩ ще пострадат сериозно що се отнася до влиянието си в Средиземно море. Нито Москва, нито Вашингтон са заинтересовани да бъдат изместени по такъв начин на регионално ниво, тъй като това ще окаже влияние и върху глобални процеси, каквито са случващите се в Близкия изток. Защото от край време, в човешката история взаимоизгодната търговия е предпоставка за по траен мир.
С разбъркването на картите, Тръмп наруши възможността за скорошно развитие по тази енергийна инициатива. Недоверието между Израел и Египет пак се засилва, а като прибавим и Турция, която при Ердоган отдавна води антиционистка политика и същевременно турският и египетският президент изобщо не се обичат заради "Мюсюлмански братя", то само някой факир може да накара лидерите на въпросните страни да седнат на една маса и да договорят каквато и да е обща икономическа инициатива.
За България бъдещ газопровод, захранван с газ не от Русия, също е изключително важен. Предвид политиката на ЕС за единен енергиен пазар и очертаващия се скорошен фактически старт на строежа с интерконектора с Гърция, изграждането на нов мащабен международен газопровод е само в плюс за диверсифицирането на енергетиката ни. Нещо повече – конкретно интерконекторът с Гърция може да е много важен за т.нар. американски централи! От AES, които управляват ТЕЦ "Гълъбово", официално обявиха, че фокусът им се пренасочва към ВЕИ и възможността българският ТЕЦ да премине от въглища на газ също не се изключва! А интерконекторът с Гърция е на една крачка точно от тези централи, които са ключови за енергийния ни микс – също великолепна възможност България да реши един от проблемите в енергетиката си за доста време напред. И би било с един куршум – два заека, ако има възможност през този интерконектор да идва газ и от източник, който не зависи на първо място от Русия – така ще има още по-голяма конкуренция точно с Москва и "Турски поток" за цените, а конкуренцията за цени води до поевтиняване.
Когато обаче има напрежение и война, такива мащабни проекти не вървят. Тръмп вече създаде напрежението и за да консолидира американския интерес – Израел и Саудитска Арабия срещу Иран и Турция, но с явната идея да няма твърде голямо сближаване между Тел Авив и Рияд, което в бъдеще да пречи точно на интересите на САЩ, които искат да са винаги посредник в региона. Показателно е, че след като Тръмп обяви решението си за Саудитска Арабия, нямаше прекалено остри реакции от Рияд извън традиционно очакваните. Сега, обаче, ще е много интересно доколко напрежението в Палестина ще ескалира и колко време ще се задържи на висок градус – поне дотук няма нещо наистина ужасяващо като загуба на човешки живот и на дневен ред стои въпросът дали хората там не се умориха от вечната война и вечно неслучващия се мир. Бъдещето ще покаже – защото ако има умора от война, това ще е най-сигурният лакмус, че светът ще се променя и то не по вкуса на най-силните. По-добро развитие на нещата – здраве му кажи!
Автор: Ивайло Ачев
