Едно от най-честите оплаквания по тукашните географски ширини е, че българинът масово не може да си намери работа. Срещу него едва ли не се води междуконтинентален заговор, който спъва персоналния му икономически подем, в резултат на което нашенецът все се налага да търка билети и да лежи пред телевизора. Клетост!
Разбира се, това са откровени глупости!
Без да влизаме в политическия нюанс на темата безработица, трябва да кажем, че през 2016 година тя е била в най-ниските си нива от 2009 г. насам. Обърнато в проценти, говорим за 7.1 пункта. Обърнато в брой хора - 231 000 души у нас не си изкарват препитанието с труд по данни на европейската статистическа служба Евростат.
Ще си кажете, тези в Брюксел пак не са наясно с реалната картинка в България. В действителност обаче безработицата за целия ЕС е по-висока от тази у нас - 8.2%. В действителност и най-драстично като че ли расте младежката безработица у нас, която за края на 2016 г. е стигнала 22.4% или това са 33 000 души до 25-годишна възраст. Пак за ЕС безработни сред младежите са 18.6% или 4.2 млн. младежи до 25 години до декември миналата година.
Очевидно в числата се съдържа една от гледните точки по тази тема, чиято поносимост е тънка като лед. Връщайки се в живия живот у нас, трябва пак да си повторим, че отдавна бизнесът изпитва глад за качествени специалисти в конкретни области. От работодателските организации непрекъснато алармират, че няма кой да работи дори в предприятията. Някакви чиновници в образованието са подели проформа на реформа в сектора, който се издържа благодарение на свежите пари на студентите.
Излизайки от университета, огромна част от младите хора не знаят какво да правят със себе си - те нямат нито познания, нито стаж, нито желание да им се случи нещо положително в кариерно отношение. Те искат само пари. Много пари. Четирицифрени суми на заплати им се привиждат пред очите като за начало. Но в момента, в който се сблъскат с работната среда, вече предпочитат да търкат билетчета и минават в сивия сектор.
Други пък сред тези около и над 25 години въобще не си и помислят за образование - заработват на черно, въртят далавери, хитруват, мишкуват и оцеляват на принципа "мен ме е научил животът на улицата". Тъй като почти всеки гледа лесното и на хляба мекото.
И сред младите, и сред по-отрасналите безработни до голяма степен преобладава мързелът. Никой не може да ме убеди, че ако за миг се напусне домашното леговище между смартфона, хладилника и дивана, излезе се навън сред обществото и се потърси - няма да се открие работа. Работа има. Кураж и акъл понякога ни липсват. А и хленченето ни е повече, заема ни почти целия ден.
Да, вярно е, че е трудно, вярно е, че много работодатели са се свили до текущи разходи и не отварят вратите си за нови служители, вярно е, че работа има предимно в големите градове, а малките населени места - кучета ги яли...
Всичко това е вярно, както е вярно, че много, ама много ни мързи да търсим и да си вземем собствения живот в ръце. Чакаме все някой да ни повика, някой да ни препоръча, да ни предложи нещичко, да ни побутне тук-там, да ни представи на някой си по-високо горе, да ни уреди. Особено сред младите, това е изключително характерно. Няма нужда от примери, сами може да се огледате около вас.
Мързелът не може да се пребори с обстоятелствата, той може само да засили оплакването, недоволството и вечното ни усещане, че ти си виновен, защото аз съм зле. А така няма да се избавим, нито пък ще дойде някой да ни оправи положението.
Ето защо, ако не сте, потърсете си нещо да правите. Никой няма да Ви гарантира гигантската заплата, но все с нещо на някого ще имате възможност да сте полезни. А и нали знаете приказката на Гогол, че започналите като императори, най-често завършват като тъжни, малки хора. У нас е пълно с такива!
Автор: Румен Скрински