Какъв контраст. Само преди няколко дни, на Международния икономически форум в Санкт Петербург руският президент Путин беше в отлично разположение на духа и излъчваше стабилност, т.е. - икономиката е солидна, украинското контранастъпление буксува, Русия ще спечели започнатата от него война. Основното му послание бе - всичко е под контрол.
Седмица по-късно същият този Путин направи видеообръщение и с каменно лице обвини основателя на частната военна компания "Вагнер" Евгений Пригожин в "предателство", макар и да не го назова по име. От Ростов на Дон и от други руски градове започнаха да идват кадри, каквито обществото не беше виждало от чеченската война насам, а Москва от 1993-а година - готова за използване срещу своите граждани бронирана техника по улиците. Системата, изглеждаща стабилна, започна да се клати.
Путин пося драконови зъби - израснаха наемниците на "Вагнер"
Подобни неща и друг път са се случвали в историята, която стопанинът на Кремъл обича да цитира. В ГДР през 1989-а година тъкмо бяха отпразнували гръмко 40-годишнината на републиката, когато след месец Берлинската стена рухна. Владимир Путин, който тогава е бил агент на КГБ в Дрезден, е видял всичко това с очите си. Все пак в случая става дума за мирни времена и в ГДР всичко приключи мирно. В Русия това вече не е възможно. Шефът на Кремъл даде друг пример в своето обръщение - изгубената Първа световна война, революцията в Русия от 1917-а година и гражданската война. Той е прав. Нещата вървят към повторение на руската история.
Това, че ще стане така, бе ясно от самото начало на нахлуването на Русия в Украйна. Несправедлидлива война с такива мащаби - това е гигански и безумен експеримент, включително над собствената страна. Путин не би могъл да бъде сигурен в неговия успех, но реши да рискува. Той предпочете да не мисли за това, че в историята завоевателните войни рядко завършват с успех за агресора. Натъпквайки обществото с пропаганда, руският президент пося драконови зъби - омраза, милитаристко и имерско опиянение, жестокост. И ето, че всичко това покълна - засега под формата на наемниците на Пригожин.
Митът за непобедимия Путин рухна
Пукнатините в Путиновата властова система се виждаха и преди това. Колкото по-дълго продължаваше престъпната и вече фактически загубена война, толкова повече се открояваха те. Словесното противопоставяне между ръководството на Министерството на отбраната и шефа на известната с жестокостта си полукриминална-полувоенна структура не е от вчера. Путин мълчеше, тъй като се беше убедил, че слабата му армия не може да мине без наемниците. Когато в началото на май Пригожин публично грозно изруга министъра на отбраната Сергей Шойгу и шефа на Генералния щаб Валерий Герасимов, стана ясно - развръзката наближава. Путин продължаваше да мълчи. Един от известните пропагнадисти бе сред първите, които споменаха съществуващите рискове: в Телеграм той написа "Така и стават революциите".
Путин очевидно тогава не разбра това, очевидно мислейки, че напрежението ще може да се свали. Но не можа. С каквото и да завърши метежът на Пригожин, Путин загуби от него. Даже предводителят на бунта да бъде убит или задържан, страната почувства страха и слабостта на президента, чиито обнадеждаващи слова очакваха неговите верни поддръжници. Но Путин отново запази мълчание. Сега митът за непобедимия и предвиждащ всички ходове шеф на Кремъл рухна окончателно. Този бунт може да бъде последван от други, докато цялата Путинова властова система не падне.
За Украйна сега се отваря възможност да постигне успех и да освободи окупираните от Русия територии по-бързо, отколкото са се надявали в Киев. Но и не може да се очаква мълниеносен крах на Путиновата власт и край на бойните действия. В Русия има критична маса от хора, които искат войната да продължи. Те са повече от тези, които искаха война до победен край преди 100 години. А онези, които са против войната, засега са нищожно количество и гласът им е слаб. Дори ако Путин спре да бъде президент, ще продължава войната по инерция - до пълно поражение.
Всичко за събитията от 24 юни и последствията от тях - СЛЕДЕТЕ ТУК
Автор: Роман Гончаренко, Дойче веле
