Наистина нямат повод да са спокойни. Няма вече повод и да ехидничат след свиването на протеста през есента, зимата и първата половина на 2014. Защото той взе, че изригна в деня, когато се навърши година от избухването му.
Кошмарът им се завърна на фона на друг един кошмар – да не сбъднат и третата част от поръчания им „енергиен шлем”. Все по-абсурдно звучат откровения, че проектът бил необратим въпреки всичко и че собственият им министър-председател не искал всъщност да каже, че спира „Южен поток”. Обясним е трепетът. Нали „приказания надо изполнять”.
Най-отровният плевел е националното предателство. Това е плевел устойчив, избуявал през времето с различна сила, но неотстъпно и последователно... Плевел индивидуален или организиран.
Въпрос на личен или колективен избор. Сред най-устойчивите плевели е този, за който пишат Раковски, Захари Стоянов и Симеон Радев. Уродливо е, защото особено през последната година този плевел се превърна в уверена политика, игнорираща собствения национален интерес.
Обнадеждаваща е тенденцията за един траен партиен спад. Обнадеждаваща е готовността на възродилия се протест да не стихне след близката оставка и да следи под лупа всяко следващо правителство. Това е знак към предизвестения победител в предсрочните избори. Да излъчва ясни и категорични сигнали, когато става дума за националния интерес.
Това, че на годишнината на протеста имаше знамена на Реформаторския блок, не ме учуди. С оглед на позициите, които са заявили, се вписваха естествено на фона на протеста. Като екзотични и странни кръпки в него стояха самотното знаме на РЗС и въздесъщият Йоло Денев, който дори се добра до микрофона пред Народното събрание.
Странно беше отсъствието на знамена от предизвестения победител. Той къде е. Вярно, че имаше рожден ден наскоро. Да е жив и здрав. Защо си спести присъствието в знаменателния ден – годишнината на протеста. Този протест и днес заяви, че ще е непримирим към всяко бъдещо правителство, което подлага на съмнение интересите на България.
Въпросът е кой за какво е. За европейски или за евразийски избор на България. И не като временен лъкатушещ избор, а като устойчива тенденция, която да се следва неотклонно. Защото играта загрубя. Въпросите изискват отговори. Обтекаеми и хлъзгави отговори не биха удовлетворили днешния протест.
Така че – победата не е веднъж завинаги. Не си велик, защото за пореден път си победил национални предатели. Полезен си, ако излезеш от коловоза им, от практиките им – ако откажеш да ги ползваш. Ето за това ще следят хилядите, излезли да отбележат годишнината на протеста.
Този протест ще бъде тепърва трън в петата на всяка самозабравила се власт – при положение че тя излъже доверието, което е взела на кредит. И това е прекрасно.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Автор: Славея Балдева, www.slaveyabaldeva.wordpress.com
