Водачът на джип Ландроувър е преминал през детето без да усети. Спрели са го ужасените свидетели на катастрофата. Пробите на шофьора за алкохол и наркотици са отрицателни.
Друга проба, обаче е положителна. Пробата за наглост и за усещането, че е над всичко във високия си и скъп автомобил. Над правилата, над живота на едно малко дете, над щастието на родителите, които с години са чакали рожбата си, унищожено за секунди от съзнанието на шофьора, че може да кара в пешеходна зона, да маневрира на пешеходна пътека и да не се огледа дали няма хора около колата му.
Малко по-малко родителството и детството се превръщат в един непрестанен стрес, пазене и липса на всякакви възможности за игри и забавления.
Опасностите за децата в големите градове са безспорни – натоварено движение на булевардите, по-висока престъпност, липса на достатъчно зелени площи и тъмни паркове.
Мнозина родители завиждат на тези, които имат възможността да отглеждат децата си в по-малък и спокоен град. Там няма какво да се случи - главната улица е спокойна, не минават коли. Детето може да се прибира само от училище, разстоянията са малки, всички се познават...
Само за два месеца обаче, тези твърдения тотално се оповергаха. На 11 април в Поморие бе отвлечена и убита 9-годишната Александра, на път от училище. Вчера 4-годишно дете загина, докато кара колело в пешеходна зона. И двете престъпления са извършени от, в общоприетия смисъл, нормални хора.
Къде да скрием децата си? Как да ги опазим, когато елементарните действия от всекидневието се превръщат в опасност за живота им?
Очевидците на трагедията в Стара Загора са искали линч за шофьора на джипа. И може би полицаите не е трябвало да го спасяват. Защото тук няма оправдание, няма прошка, няма обяснение...
И може би, някой път, именно линчът може да се превърне в това, което ще спре някой друг, мислещ се за велик, благодарение на скъпия си автомобил (колко му е една условна присъда) или каквото и да било друго.
За да не бъдат вече премазвани детството, родителството, бъдещето.
Автор: Евгения Гигова
